През 1981 година в Гюргево е открит химическият завод "Верахим". Почти веднага започват и проблемите с въздуха в град Русе.

Градът е обгазяван на няколко пъти с хлор в пъти по-високи дози от допустимите за човешкия живот. Комбинатът е построен по идея на съпругата на румънския президент Николае Чаушеску – Елена. Тя искала край Дунав да се създаде "долина на голямата румънска химия". Това пише в публикация по темата проф. Илияна Марчева от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. През 1984 година "Верахим" работи 10-12 пъти над капацитета си, а русенци започват да страдат от честото замърсяване на въздуха.

"Само за пет години пикът е толкова голям, че през 1986 този проблем е поставен в Народното събрание. Нещо също немислимо по това време. До такава степен се сее вълната на недоволство, на общо взето невъзможност да се продължава да се живее по предишния начин." Това разказва уредникът "Нова и най-нова история" в РИМ-Русе пред BULGARIA ON AIR.

Хората в града говорят, че заводът в Гюргево е произвеждал един от химикалите за бойни отровни вещества и от него Румъния е печелила много пари. По време на химическите атаки разходките са били невъзможни. Тези, които са имали работа навън, са дишали през мокри кърпи. "Не можеше не само да се диша, не можеше да се спи! Нощно време, когато пускаха този газ и той идваше при нас – ставаш и затваряш прозорците, за да не влизат, но ти вече си обгазен.", спомня си директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов.

През 1987 година "Гражданска отбрана" разпространява сред населението "Паметка за поведение при обгазяване с хлор". В листовката се обяснява, че химизацията на народното стопанство е немислима без усиленото развитие на химическата промишленост. В случаи на аварии, хората трябва да са подготвени как да действат, за да се предпазят, защото отравянето с хлор изгаря белите дробове. Военното окръжно управление в Русе пише и съвети как да се изработят индивидуални средства за защита.

Вследствие на обгазяванията белодробните заболявания в града скачат над 18 пъти. Проблеми има и с детската смъртност, която е много по-голяма от тази в страната, а не са малко и случаите на новородени с малформации. Всичко това става причина за първите организирани протести по време на социализма. Най-голямата демонстрация е на 10 февруари 1988 година.

По време на социализма няма безработица. Това е причина първоначално в митингите за чист въздух да се включат предимно жени, които са в отпуск по майчинство и пенсионери. За всички останали присъствието им на площада изисква специално разрешение. За да излязат от работа, те е трябвало да получат служебни бележки. Един от участниците в митинга на 10 февруари 1988 година – Хачик Лебикян си спомня, че не се е забранявало участието в протеста, но все пак ръководствата на предприятията са се интересували кои от подчинените им са отишли на него.

Екологичните проблеми в Русе приключват през 1991 година, когато химическият завод "Верахим" в Гюргево е затворен.