Първият брой на списанието обединява работата на три поколения художници

Една легенда се завърна. В края на годината отново излезе том на списание "Дъга" и удари право в сърцето няколко поколения вече пораснали деца. В историите на Мария Йотова разказваме за трите поколения художници на списанието, чийто брой е колекционерска гордост, разказва NOVA.

"Всички броеве на „Дъга“ имам, дори нямам спомен, че съм ги правил аз", споделя художникът Сотир Гелев.

„Започнах да правя Билбо, защото харесвах книгата. Случвало ми се е да сънувам как рисувам комикс, но героите ми бягат настрани и не искат да влязат в квадратчетата“, разказва творецът.

Гелев споделя, че няма носталгия по онези времена и допълва: „Сега е по-забавно, човек може да прави каквото иска, а тогава не можеше. Комикс беше западна дума, тук се казваше „разкази в картинки“.

Според художникът най-видният комикс герой е Добромир на Евгени Йорданов. За него той казва, че е на световно ниво.

„Нямахме понятие, че „Дъга“ е имало влияние върху хората, това разбрахме около 30 години по-късно. Няколко колеги от списанието се събрахме и решихме да създадем албум, направихме и премиера. Дойдоха толкова хора, че улицата беше препълнена, дойдоха около 700 човека. Което е странно за списание, което не излиза от повече от 30 години“, продължава разказа си Гелев.

Мая Бочева споделя, че е пораснала със списание „Дъга“. „Обожавах комиксите на Сотир Гелев за Билбо“, спомня си тя. Другият ѝ любим комикс е „Дарко“, „прерисувала съм го е безброй пъти“, допълва авторката. „Тези комикси са ме създали като автор, като творец“, казва Бочева. Тя посочва, че те са създали и съвременните автори – художници на комикси в България.

По думите на Бочева комиксите могат да те научат на всичко - на добро и зло, на принципи.

Бочева разказва, че е поканена за третата „Дъга“. За нея това е връщане към онова, което обича да прави. Това е обсебваща любов, споделя художничката.

Джулиано Димитров разказва, че винаги им е било мечта да видят нов брой на „Дъга“. Той допълва, че всеки е чел списанието като малък. „Казвахме си, че трябва да има нова „Дъга“, вече имахме и екипа и уменията да го направим ние“, продължава художникът.

Намирах списанието от хората около мен, разказва Димитров. „Като творец, това на което ме научи списанието е, че мога да създам нещо, което ми харесва. Като човек ме научи, че трябва да продължаваш напред“, споделя художникът.

Той разказва, че философията му за изкуството е, че зад него трябва да има много повече от това, което се показва, за да е заредено.

„Проектът „Дъга“ не трябва да приключва, той е над времето“, смята творецът.