Разгласяването на данни, събрани със СРС, не е престъпление, мотивира се обвинението

Специализираната прокуратура е постановила отказ да бъде образувано досъдебно производство по сигнала на служебния вътрешен министър Бойко Рашков срещу главния прокурор Иван Гешев. Това каза говорителят на спецобвинението Христо Кръстев, цитиран от в. "Сега". Причината за отказа е, че в хода на проверката, започнала през юли, не са установени данни за каквито и да е престъпления, извършени от главния прокурор. Постановлението е от 19 ноември, то е изпратено на Рашков, който има право да го обжалва, но все още не го е направил.

В сигнала си до прокуратурата Рашков включи нарушенията, които описа и в сигнала си до правосъдния министър тогава Янаки Стоилов, на които бе базирано неуспешното искане за предсрочното прекратяване на мандата на Гешев. Според Рашков освен, че Гешев неправомерно е разгласявал данни, събрани със СРС, те са подбирани така, че някой да бъде поставен в неудобна светлина.

В сигнала се дават три примера. Първият е публикуваните на сайта на прокуратурата на 28 януари 2020 г. извадка от постановление и звукозаписи, придобити чрез СРС, които съдържат разговор между президента Румен Радев и командващия ВВС ген. Цанко Стойков. Следващият пример е разгласяването на СРС-та на журналиста Огнян Стефанов, депутата Александър Паунов и Васил Божков.

"Публикациите са насочени към политическо компрометиране на президента и гражданските протести срещу правителството на бившия премиер Бойко Борисов и срещу самия главен прокурор. Чрез тях Иван Гешев посегна на авторитета на държавния глава без произнасяне на съд и България беше злепоставена пред света, което отегчава неговата отговорност", се казва още в сигнала.

Третият пример в сигнала е публикуването от прокуратурата на избрани моменти от чат-комуникацията между президентския секретар Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков. "Целта е да се внуши на обществото, че определени обстоятелства са възникнали така, както главният прокурор или други заинтересовани лица искат. Подобно умишлено "подреждане" не е само проява на недопустим обвинителен уклон. То е елемент на престъплението по чл. 287а, т. 2 от НК и противоречи на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на разследването", твърди Рашков.

Заради обществения интерес "Сега" поиска пълния текст на постановлението, но все още няма отговор от спецпрокуратурата.