Масово българите имат скромни спестявания, като над 80 процента от тях са до 5000 лева 

С 20 на сто са се "стопили" най-ниските спестовни сметки на българите от февруари, когато за първи път в страната бе отчетена двуцифрена инфлация. Все по-често посягаме към спестяванията си, за да се разплатим за битовите сметки и тази тенденция ще се задълбочи през есенно-зимния период, особено при хората с по-ниски доходи. Това каза в интервю за БТА Тихомир Тошев, кредитен консултант от "КредитЦентър" .

Масово българите имат скромни спестявания, като над 80 процента от тях са до 5000 лева и едва около 20 на сто са големите депозити.

Известно е, че спестените пари много по-бързо се харчат, отколкото се събират, но няма рецепта как да се справим с това да не изпразним тази зима трудно спестените си пари, коментира експертът. Причината е, че сегашният ръст на доходите ни не може да настигне ръста на инфлацията и тази дупка в семейния бюджет ще накара много хора с по-ниски доходи да посягат към спестяванията си, докато ги изчерпят, каза експертът и допълни, че именно тези затруднени групи хора трябва да бъдат подпомогнати от държавата, както това вече се прави в редица европейски държави.

При хора с по-ниски доходи, които са изтеглили потребителски кредити на ръба на доходите си, зимата ще бъде много труден период, коментира експертът и препоръча отсега да се пристъпи към преструктуриране на задълженията или да се направят промени в планирането на месечните бюджети. Според него тази есен и зима се очаква да има влошаване на възможностите за обслужване на по-малките потребителски кредити, но процентът ще е минимален. Тошев аргументира очакванията си с това, че още с началото на ръста на инфлацията в страната част от българите поискаха разсрочване на така наречените ковид кредити до 6900 лева и допълни, че подобно ще бъде поведението и сега на повечето потребители на малки заеми.

При ипотечните кредити не се очаква да има затруднения при изплащането им, защото обикновено те се теглят от хора с по-добри доходи, смята експерът. Потребителите на такива заеми през последните години винаги си правят сметката и спазват правилото - не повече от 30 процента от доходите да отиват за погасяването на кредитите.

Като цяло делът на лошите кредити тази есен и зима не се очаква да нарасне, защото голяма част от потребителите започнаха да ги преструктурират, виждайки икономическата конюнктура в страната, каза експертът. Хората не са забравили уроците от предишната криза - 2008-2011 г., когато имахме сериозно влошаване на кредити и много хора все още страдат от лошата си кредитна история и не могат да теглят заеми, допълни Тошев.

Според него в България трайно вече са се оформили два типа потребители на кредити. В първата група са хората в големите градове, с доходи на средно и над средно равнище, които през последните години спестиха доста пари и депозитите в банковата система вече са над 67 млрд. лева, отбеляза експертът. Тези хора, дори и зимата, не се очаква да имат затруднения, смята Тошев. Във втората група са хората от по-малките градове, където доходите все още остават ниски и те имат основно потребителска кредитна задлъжнялост, като парите са отивали за подобрения на дома или за запълване на различни дупки в семейния бюджет през годините, показват наблюденията на Тошев, който отново повтори, че именно тези хора в момента са в най-рисковата група. Според него техният проблем няма как да бъде решен без стабилно правителство, което своевременно да намери мерки за подкрепа на уязвимите групи.

Същевременно около 60 процента от българите нямат потребителски кредити. Българинът не е консервативен в решенията си дали да вземе кредити, просто този пазар е недостъпен за него заради ниските доходи, смята Тошев. Малко са хората с по два потребителски кредита, защото българите вече се научиха, че ако им потрябват нови заемни средства е по-добре да изтеглят по-голям кредит при по-добри условия. По този начин можем да направим погасяване на предишния кредит и да ни остане частта от средствата, която ни трябва и да обслужваме само един заем, коментира експертът.

Засега търсенето на ипотечни кредити в България остава стабилно, като то основно е заради продължаващия, макар и намаляващ, интерес към покупка на имоти, както и заради ниските лихви. Средно раздадените в България ипотечни кредити са около 210 000. Влошените очаквания за тежка зима най-вероятно ще принудят хората, които са планирали кредити за покупка на имот, да отложат намеренията си, смята експертът. Очаква се през септември да видим първите признаци за увеличение на лихвите по ипотечните заеми, като това ще бъде направено от една-две банки в страната с минимални ръстове - в рамките между 0,2 и 0,5 на сто, а повишението ще засегне само новите кредити, смята експертът. До края на годината и други банки ще направят подобно увеличение на лихвите, но не са очаква да има следващо повишение в този период. Следващата стъпка на леко повишение ще е от януари-февруари, като то ще следва повишението на лихвите по депозитите.

Към момента в банковата система на България има твърде много депозитна маса - привлечените депозити са около 105 млрд. лева, а раздадените кредити са около 75 млрд. лева, което не налага потребността на банките от нови средства, коментира експертът. Според него лихвите по депозитите ще се повишат, когато банките имат нужда от нов свеж ресурс, за който са готови да платят. В този смисъл, засега по-малки банки в България, които нямат много сериозен привлечен през годините депозитен ресурс, вече повишават лихвите с между 0,5 и 1,5 процента. Докато при големите банки, при които депозитите са повече от раздадените кредити, се очаква едва в началото на следващата година да се появят първите признаци за увеличение на лихвите - около процент, с бавна тенденция до края на следващата година да достигнат до около 2 процента, прогнозира експертът. След това - 6 до 12 месеца, се очаква да започне и повишението на лихвите по вече изтеглените ипотечни кредити.