Хора от различни краища на страната спасяват църква на майстора Кольо Фичето във Велико Търново.

Храмът „Св. Св. Константин и Елена”, издигнат през 1872 година, е паметник на културата, но от десетилетия се руши.

Доброволците наричат себе си „харизани”, защото отдават безвъзмездно труда си т.е. „харизват го” в полза на добри каузи, информира bTV.

Църквата е втората по големина на Кольо Фичето в страната. Издигната през XIX в., пострадала от земетресение десетилетия по-късно, реставрирана частично през 80-те години на миналия век, в наши дни пустее.

Течовете в храма са спрени, а конструкцията укрепена, но дотам. Харизаните от страната, които от години даряват труда си на светогорските манастири, разбират за проблема.

„Градежът на Кольо Фичето ме изуми. Как може един прекрасен храм да се остави да стигне до това положение”, казва Валери Тончев, докторант в богословския факултет към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.

Идеята да „харижат” от времето си за храма в Търново идва спонтанно. Така преди месеци около 20 души от различни краища на страната запрятат ръкави. Доброволно се включват и алпинисти.

Хората от квартала с умиление разказват за неочакваната помощ. „Изхвърлиха всичко, почистиха и сега вече само трябва да действат. Съседката им готви супи, разни работи, нали ги посрещат и с благодарение на нашия отец тук на параклиса и голяма работа направиха, всичко е изчистено, всичко”, казва Румяна Гичкова.

За да стане отново действаща, светинята, известна още като църквата с въртящите се колони, са нужни средства.

Всеки желаещ да се включи с доброволен труд може да намери подробности в групата, създадена от харизаните в социалната мрежа.

Харизанското движение намира все повече последователи и у нас. Мъже с различни професии и социален статус няколко пъти в годината доброволно предлагат труда си в помощ на Атонската Света гора. От 2016 г. обаче, вниманието им е привлечено от храмове и по нашите земи.

Ако искате да помогнете със средства, можете да дарите на:

IBAN: BG30UBBS80021059116140

BIC: UBBS BGSF

Църковно настоятелство към храм „Св. цар Борис/Св.св. Константин и Елена”, гр. Велико Търново