Днес в зала „Европа“ на Доходно здание се проведе научна конференция, посветена на 140 години от началото на Руско-турската освободителна война.

Организатори на събитието бяха Русенска митрополия и Регионален исторически музей – Русе. На откриването присъстваха Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит и Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум.

В конференцията бяха представени 12 доклада, свързани с ролята на руската православна църква в Освободителната война и делото на славянофилите за освобождението на българите. Ученици от ОУ „Васил Априлов“ в Русе направиха презентация, свързана с участието на русенци в освобождението на русенския край, а Стоян Йорданов говори за „Град Русе и Русенската османска крепост в снимките на щабс капитан Ревенски“.

С доклади и презентации в конференцията се включи и екипът на проекта „Следите на героичното време“ – проф. д-р Николай Ненов, директор на Регионален исторически музей – Русе („Спасяването на русенци от кърваво заколение – градски митове и места на памет“), Искрен Великов, уредник Най-нова история“ („Мемориализация на м. „Паметниците“ („Текир Дере“) при Свищов“), Владислав Атанасов, уредник „Най-нова история“ („Другата смърт на корнет Борановский. Братска могила, с. Садина“) и доц. д-р Николай Вуков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, който представи дейностите по проекта.

Проектът „Следите на героичното време“ има за цел да маркира и анализира местата на памет за личности и събития от националноосвободителните борби (1867 – 1878), като проследи етапите и начините на тяхното конструиране като „национални светини“ и като изследва ролята им в поддържането на поредица от ритуални практики на честване и възпоменаване. Дейностите включват подробно описание на места на памет от националното „героично време“ и изчерпателно представяне на символните и културни пространства, свързани с героите от националния пантеон. Целта е да се откроят начините, чрез които паметниците и музеите „разказват“ за героичното време, семантиката на гражданските ритуали в България, както и функционирането на националните символни пространства в различни културни, политически и социални контексти. Проектът „Следите на героичното време“ се изпълнява от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН в партньорство с Регионален исторически музей – Русе. Финансиран е  от Фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката.

По повод конференцията „140 г. от началото на Руско-турската освободителна война 1877-78 г.“, във фоайето на Доходно здание е подредена изложбата „Забравени свидетелства. Русенският край през освободителната война в снимките на щабскапитан М. П. Ревенский“. Експозицията е дело на Русенска митрополия и Регионален исторически музей – Русе.