Възрастен мъж от село Бъзън, русенско, посрещна новата година в приют за бездомни, след като изгуби къщата си в неясна имотна сделка, за която стана ясно тази есен, съобщава БНТ Русе.

Той ще прекара зимата на топло и с осигурена храна, но напролет социалните служби трябва окончателно да решат дали ще остане или трябва да напусне приюта „Добрият самарянин“ в Русе.

Пришълците в дома на дядо Марин са семейство от Бъзън. След почерпки и гостувания, постепенно се нанесли у стареца. Те твърдят, че са купили имота му. Договор за покупко-продажба, заверен при русенския нотариус Иглика Кирилова, показва, че старецът наистина се е подписал под такава имотната сделка. Той има учредено право да ползва имота, докато е жив, а дотогава семейство Станчеви не може да го обитава. Старецът обаче казва, че не е взел пари за къщата, а дори е бил подложен на тормоз и побой.

Марин Марков: „Биха ме, съсипаха ме. Страх ме е да се прибера, ще ме убият.“

На телефона – Янка Станчева: „Не е вярно, никой не го е бил. Защо да се изнеса? Няма да се изнеса!“

Марин Марков /плаче/: „Спах на гробищата и десет дена ядох само сливи.“

След като открили дядо Марин да скита гладен из селото, негови съседи от съжаление го прибрали в лятната си кухня.

Йорданка Бояджиева – съседка: „Той е толкова работлив човек, на толкова хора е помагал в селото, той не заслужава това нещо.“

Дядо Марин прекара есента в имота на Йорданка, а негова далечна братовчедка му носеше храна. С падането на температурите обаче възрастният мъж вече е настанен в приюта.

Марин Марков: „- Тук си добре. – Не, не искам, аз вече ще умра, искам само да мина през Бъзън.“

Кметицата на  Бъзън Василена Цанкова заяви, че със социалната работничка на селото опитали да настанят възрастния човек в старчески дом, но документите му били отхвърлени. След имотната сделка, която е подписал, той вече не отговарял на изискванията и засега приютът е неговият единствен възможен подслон.

Стефан Стефанов – управител на приюта „Добрият самарянин“: „Дядо Марин ще остане тук колкото трябва, няма да бъде оставен на улицата.“

Единственото желание на Дядо Марин в новогодишната нощ беше напролет да зърне къщичката в село Бъзън, която е построил с двете си ръце, и в която има законно право да живее. Негови съселяни се възмущават, че не е морално старият човек да бъде изхвърлен от имота си.

Той обаче няма пари да води дело, за да си върне дома, който е изгубил някъде по пътя между закона и морала.