Модифициран Dragon ще управлява последното пътуване на 420-тонната станция

В епичен финал на една от най-амбициозните космически мисии в историята на човечеството, Международната космическа станция (МКС) се готви за своето последно пътешествие. След повече от две десетилетия непрекъснато обитаване и безброй научни открития, гигантската орбитална лаборатория ще бъде изведена от експлоатация по зрелищен начин, достоен за нейното величие.

Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА) на САЩ обяви през юни 2024 година, че е избрало SpaceX - компанията на визионера Илон Мъск, да разработи специален космически кораб за тази историческа мисия. Договорът, на стойност до 843 милиона долара, предвижда създаването на уникално превозно средство, способно да изведе МКС от орбита и да я насочи към контролирано навлизане в земната атмосфера.

Сара Уокър, директор на управлението на мисията Dragon в SpaceX, разкри някои от техническите предизвикателства пред екипа: "Деорбитиращият кораб ще се нуждае от шест пъти повече използваемо гориво и три до четири пъти по-голямо производство и съхранение на енергия в сравнение с днешните космически кораби Dragon". Тя добави, че корабът ще трябва да работи в орбита в партньорство с космическата станция за около 18 месеца, преди да извърши сложна серия от действия в продължение на няколко дни, за да изведе МКС от орбита.

Модифицираният Dragon ще бъде оборудван с впечатляващите 46 двигателя Draco - с 30 повече от стандартния модел. Това ще му позволи да генерира четири пъти повече мощност и да носи шест пъти повече гориво от обикновения Dragon. С дължина почти двойно по-голяма от конвенционалния си събрат, този космически "Херкулес" ще има нелеката задача да управлява последното пътуване на станция с размерите на футболно игрище и тегло от близо 420 тона.

Дана Вайгел, мениджър на програмата за МКС в Космическия център "Джонсън" на НАСА, очерта времевата рамка на операцията: "Когато вземем решение за извеждане на станцията от орбита, ще изстреляме деорбитиращия кораб около година и половина преди финалното навлизане в атмосферата". Тя обясни, че след серия от проверки, на МКС ще бъде позволено да започне бавно да се спуска към Земята.

Последният екипаж на станцията ще остане на борда възможно най-дълго, за да поддържа системите ѝ в изправност. Те ще напуснат МКС около шест месеца преди финалното навлизане в атмосферата, когато станцията достигне височина от около 330 километра - най-ниската, на която могат да оперират пилотирани космически кораби.

Когато МКС достигне височина от около 225 километра, деорбитиращият кораб ще извърши серия от маневри, за да подготви станцията за финалното ѝ спускане. Четири дни по-късно ще бъде извършено последното изгаряне на двигателите, което ще насочи МКС към атмосферата на Земята. Спектакълът на навлизането в атмосферата ще бъде впечатляващ, но и внимателно контролиран. Огромните слънчеви панели на станцията ще се откъснат и изгорят първи, последвани от антени, радиаторни панели и други външни компоненти. По-масивните модули и основната конструкция на станцията също ще се разпаднат при екстремните температури, достигащи 1650 градуса по Целзий. Въпреки това, се очаква някои части с размерите на малък автомобил да оцелеят до сблъсъка с океанската повърхност.

НАСА планира внимателно траекторията на падане, за да гарантира, че всички останки ще паднат в ненаселен район на южната част на Тихия океан. Точното местоположение все още не е определено, но ще бъде избрано така, че да минимизира всякакви рискове за населението и околната среда.

Това грандиозно космическо погребение бележи края на една ера в космическите изследвания, но и началото на нова. С извеждането от експлоатация на МКС, НАСА и други космически агенции планират да се фокусират върху нови мисии, включително изследване на Луната и Марс, както и развитието на частни космически станции в ниска околоземна орбита.