Съществен отлив в доверието се отчита при всички по-големи политически партии и техните лидери, като причината са огромното количество скандали и натрупалото се през последните месеци напрежение.

Това коментира в студиото на „Тази сутрин” социологът Геновева Петрова, която представи данните от последното национално представително проучване на „Алфа Рисърч”, предава bTV.

Цялото политическо напрежение от последната година се отразява в една хладна дистанция, на която хората се отдръпват от партийния „съспенс” и в резултат никой от основните играчи не извлича дивиденти, подчерта тя.

Така пада рейтингът както на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, така и на председателя на БСП Корнелия Нинова, която за пръв път от 2 години има под 20% одобрение. Най-рязко е отдръпването от вицепремиера Красимир Каракачанов и от бившия му колега Валери Симеонов – двамата доскоро имаха добър рейтинг, но неодобрението към тях се повиши значително след ред скандали като този с майките на деца с увреждания или с корупционните практики в Държавната агенция за българите в чужбина.

Лидерът на ВМРО, който побърза да се разграничи от считаните за близки до него арестувани ръководители на ДАБЧ, вече има двойно повече отрицателни оценки, отколкото положителни.

Европарламент с ГЕРБ, БСП и ДПС или…?

При евровот сега е сигурно влизането в ЕП на представители на само 3 партии – ГЕРБ (с прогнозни 33-34%), БСП (30-32%) и ДПС (10-13%), посочи Геновева Петрова.

На ръба на бариерата от 5,88% са „Обединени патриоти” (5,5-6%) и „Демократична България” (5,5-5,8%), като обаче при националистите имаме осезаем отлив през последните месеци, докато обединението в дясно-център е във възход и се очаква привържениците му да са силно мобилизирани за евровота.

Социологът отбеляза, че тепърва влизаме в кампания и водачите на листи ще имат голямо значение за представянето на партиите. Освен това има и нюанси вътре в самите политически сили: „Сред избирателите на ГЕРБ има както еврооптимисти, така и хора, които споделят немалки евроскептични настроения. БСП не успява да натрупа електорална подкрепа, успява да превърне евровота в тест „за” и „против” правителството, което консолидира най-твърдите привърженици”.