В последната седмица станахме свидетели на поредното изостряне на отношенията между Гърция и Турция, след като властите в Анкара позволиха на мигрантския поток да се излее свободно към гръцката граница.

Това беше очевиден опит да се окаже натиск върху Европейския съюз, чиято външна граница съвпада с гръцката – нещо, което водещите европейски дипломати открито заявиха. Атина, разбира се, не беше избрана за тази атака само заради географското си положение, а и заради зачестилите конфликти с Турция, които достигат до открита враждебност. Снощи Ердоган бе приет доста хладно от лидерите на ЕК. Отделиха му само 40 минути и накратко му заявиха да спре да изнудва, пише Людмил Илиев във вестник СЕГА.

В тази ситуация България се намира в особено деликатно положение. Страната ни не може да си позволи влошаване на отношенията със своите съседки. И с двете споделяме членство в НАТО, а с Атина – и в Евросъюза. Турция е най-голямата икономика в региона и е сред водещите геополитически играчи на Балканите, както и в Близкия Изток и Северна Африка. А Гърция дава възможност за алтернативен на Проливите достъп до Средиземно море, което би разкрило нови, огромни възможности за българската икономика.

Проблемът е, че интересите на Атина и Анкара се сблъскват до такава степен, че правят извънредно трудно за София да развива двустранните си връзки с всяка страна поотделно. Ярък пример в това отношение са енергийните проекти. През февруари т.г. в София гостува президентът на Кипър (иначе казано, на гръцката част от острова) Никос Анастасиадис. У нас той се срещна с българския си колега Румен Радев, като основната тема на разговора между държавните глави бяха плановете за пренос на природен газ от Източното Средиземноморие към Европа. „България подкрепя споразумението между  Израел, Кипър и Гърция за изграждането на газопровода „EastMed“, който е от голямо  значение за енергийната диверсификация на региона и на Европа”, е заявил Радев пред Анастасиадис.

За какво става въпрос? Газопроводът „EastMed“ е общ проект

на споменатите три държави, като идеята е да се транспортира синьо гориво, добито от израелските и кипърските крайбрежни газови полета, към Италия, а оттам и към останалата част от Европа. Очаква се това да осигури постоянен приток на газ към континента, който да бъде алтернатива на руския. На 2 януари т.г. Израел, Кипър и Гърция подписаха споразумение в този дух, което се посрещна остро от Турция, виждаща в него заплаха за своите политически, военни и енергийни интереси в Източно Средиземно море. Анкара оспорва правата на Кипър върху газовите залежи, изпраща в тези райони свои изследователски кораби и дори сключи споразумение с либийското правителство в Триполи, с което си поделиха части от Средиземноморието, смятани за принадлежащи на Кипър. ЕС отговори като обяви турските сондажи за незаконни, а договорът с Триполи – като посегателство над кипърския суверенитет, и дори наложи (символични) санкции върху лица, участващи в сондажите.

България зае ясна страна в спора – в полза на Кипър и неговите съюзници.

Това показа не само Румен Радев, но и премиерът Бойко Борисов. В своя разговор с Анастасиадис Борисов също се фокусира върху енергетиката, като обяви, че газовата връзка Гърция – България е „от ключово значение като входна структура за внос на газ от алтернативни източници за целия регион на Югоизточна Европа”. Интерконекторът ще позволи внос на втечнен природен газ от бъдещия терминал на северното гръцко крайбрежие (от който българската държавна енергийна компания „Булгаргаз” ще придобие 20%-ов дял) и от „EastMed“. „В този контекст енергийното партньорство по оста Израел-Кипър-Гърция е стратегическо“, увери Борисов и даде пълна подкрепа за тристранното споразумение за изграждането на източносредиземноморския газопровод. Фактът, че и Румен Радев, и Бойко Борисов, които иначе враждуват политически, но сега заемат една и съща позиция, показва ясно, че между българските държавни институции в случая има пълна хармония.

За да няма никакво съмнение в това, буквално ден по-късно Борисов замина за Гърция, където повтори всичко по същия начин – пожела си и интерконектора, и терминала, и газопровода. А българското и гръцкото правителства приеха съвместна декларация по повод своето сътрудничество на високо равнище, в която беше записано черно на бяло, че „България потвърждава пълната си солидарност с Гърция и Кипър ... в светлината на незаконните действия на Турция в Източното Средиземно и Егейско море ... В тази връзка, Гърция и България потвърждават, че Меморандумът за разбирателство между Турция и Либия за делимитация на морските пространства в Средиземно море нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с морското право и не може да доведе до правни последици за трети държави.”

Борисов, разбира се, е знаел, че в Анкара ще погледнат с лошо око на подобна официална позиция. И затова, още докато беше в Гърция, побърза да предотврати надигането на турския гняв, като потвърди ангажиментите си към Анкара в енергийната сфера. „Паралелно правим и „Балкански поток”. Той е важен, защото България, освен като клиент на втечнен газ, като възлова точка за Гърция, оста юг-север, дава възможност на този терминал да пренася газ през България и да диверсифицира Сърбия, Унгария, Австрия“, обяви премиерът. Той е последователен в това отношение – в началото на годината на практика първият му международен ангажимент беше да отиде в Истанбул, където с президентите на Турция Реджеп Ердоган, на Русия Владимир Путин и на Сърбия Александър Вучич заедно откриха газопровода „Турски поток”. А в началото на март дори неуспешно се опита да посредничи между Анкара и Атина за противопоставянето им покрай мигрантската криза.

Това обаче е извънредно трудна задача, за която дипломатическите умения на нашия премиер очевидно не му достигат. Още повече, че тук се намесват и интересите на по-големи сили.

Проектът за газопровод „Балкански поток”, както Борисов нарича продължението на „Турски поток”, което ще преминава през България, се подкрепя от Русия, но не и от САЩ и ЕС. От друга страна, Вашингтон непрекъснато окуражава нашата страна към общите енергийни проекти с Гърция, които ще ползват алтернативен на руския природен газ (вероятно и втечнен американски газ, пренасян до бъдещия терминал). Като добавим към това и свързаните проблеми – войните в Сирия и Либия, мигрантите, а и фактът, че сме член на ЕС и трябва да се съобразяваме с неговите общи позиции – и се получава страхотно сложен дипломатически възел, който, по всички изгледи, засега няма разплитане.

При такова положение за България ще бъде трудно да поддържа дълго време еднакво добри отношения и с двамата си съседи. Фактът, че в междуправителствената декларация с Гърция потвърдихме позицията на ЕС по кипърско-турския спор за газовите залежи, показва ясно, че други сили ще ни карат да подкрепим или Атина, или Анкара при определени обстоятелства. Такива случаи оставят едната страна сърдита. В тази ситуация единственото, което остава на българските лидери е да се надяват, че другите играчи ще стигнат до някакво разбирателство, което и ние да подкрепим.