Догодина първокурсници по медицина в Софийския университет "Св. Климент Охридски" няма да има.

"По предложение на Факултетния съвет на Медицинския факултет приемът в специалност "Медицина" държавната поръчка за учебната 2018/2019 г. ще бъде нулев", съобщиха вчера от пресцентъра на висшето училище.

Решението идва броени дни преди началото на кандидатстудентската кампания на най-големия ни университет, насрочено за 19 февруари, пише Вестник СЕГА.

От съобщението на вуза става ясно, че решението е взето на заседание на Академичния съвет на 31 януари. Предложението е било на Медицинския факултет, но какви са аргументите за това засега е загадка. На въпрос на "Сега" защо се прекратява приемът на студенти по медицина за догодина, от пресцентъра коментираха лаконично, че "няма мотиви".

Преди Нова година МС отне изненадващо сградата на СУ, намираща се на бул. "Ал. Стамболийски" 82, която бе предназначена за предклинично обучение на студените по медицина, и я даде на съда и прокуратурата. Тогава от университета заплашиха, че ако правителството не поправи грешката си, ще се замислят дали да не прекратят обучението на студенти медици със същия мотив, с който се взема и сградата им - "отпаднала необходимост". СУ бе компенсиран с нова сграда на бул. "Черни връх", в която се помещава професионалната гимназия по облекло, но до оборудването й и реалното влизане на студенти там ще минат поне 1-2 години.

От рейтинговата система е видно, че студентите по медицина в СУ растат с всяка изминала година - през 2014 г. те са били 436, през 2015 г. - 511, 2016 г. - 602, а през 2017 г. - 711 души.

По информация на "Офнюз" на последното заседание на АС шефът на Правителствена болница проф. Любомир Спасов, който е и декан на Медицинския факултет на СУ, е настоявал за разрешение факултетът му да провежда собствени приемни изпити - по биология и химия, различни от тези за прием във факултета по химия и фармация и биологическия факултет. Съветът обаче е отхвърлил искането.

ПРОЕКТ

"Банята в "Овча купел" е само малка част от уникалния научен проект "Наследство БГ", чиято цел е да покаже културното наследство на България в неговото многообразие", коментира проф. Оля Харизанова пред "Сега". Самият проект с бюджет от близо 30 млн. лв., който бе одобрен по оперативна програма "Наука и образование", е подготвян 2.5 години, а по изпълнението му ще бъдат ангажирани 4 университета - СУ, НСА, УАСГ и ТУ-София, 6 института на БАН - по геология, по етнография, по балканистика, по изкуствата и т.н., както и регионалният историческия музей-София и Националната библиотека. Банята ще е само една от 12-те бази на научния център, по които ще се изгради мрежова и интегрирана научноизследователска инфраструктура.

"Да, ще лепим и плочки, но идеята е мястото да стане полезно за общността, а културното наследство, след като бъде описано и поднесено по атрактивен начин, да бъде достъпно за ученици, студенти, млади учени, докторанти", коментира Харизанова. По думите й по проекта ще се извадят на светло над 700 ръкописа и находки, неописани досега, ще се работи и по дигитализацията на богатия фонд на Националната библиотека. Планирана е работа с облачни технологии и технологии за виртуална реалност, разработване на услуги за бизнеса, на нови учебни програми за учениците, на образователни игри на базата на културното наследството на България, създаване на нови технологии за визуализация и т.н. Бившият ресторант "Яйцето" на СУ пък би трябвало да стане мултифункционална представителна зала с помещения за дигитализация. "Бих описала проекта като второ Възраждане за страната ни", коментира проф. Харизанова.

75% от средствата са предназначени за изграждане на научна инфраструктура, каквото е изискването на оперативната програма, 15% - за научни проекти, и 10% - за управление на дейностите в следващите 6 г.