Транскексуалните могат да сменят пола си де юре без намесата на хирург.

Не може да се изисква от тях да се оперират, за да им бъде призната желаната мъжка или женска идентичнност. Това реши Върховният касационен съд (ВКС), но постави условие: да е налице сериозно и осъзнато намерение за биологично потвърждаване на психичния пол и то да се докаже със започнала хормонална терапия. Решението е взето от състав с председател Мария Иванова и с членове Жива Декова и Олга Керелска.

Делото се води по жалба на Т. Б. Срещу Софийски градски съд, който отхвърлил нейната молба за промяна на пола от женски в мъжки. Градските съдии поискали тя да докаже, че провежда психо и хормонално лечение като подготовка за операция, която да й придаде по-мъжествен вид.

Върховните съдии допуснаха делото до разглеждане и отговориха на три въпроса, по които не са се произнасяли. Най-важният от тях е дали медицинската терапия е задържителна за да бъде един мъж юридически признат за жена или обратното.

Отговаряйки, ВКС се опира на практиката на евросъда, в която личната независимост и конвенцията за правата на човека са по-решаващи от половите белези. Българското право признава възможността за промяна на пола съгласно  чл.9 от Закона за българските лични документи, чл.20, т.6 и чл.22, ал.6, т.5 от Правилника за издаване на български лични документи и пар.1, т.17 от Закона за защита от дискриминацията. След като мъж стане жена или обратно актовете за гражданското му състояние се актуализират постепенно.

Цитирайки научния труд на д-р Стоян Ставру за правната регулация на смяната на пола, ВКС отбелязва, че са възможни злоупотреби с нея – например да бъде направена за използване на майчински и др. социални привилегии

Върховните съдии правят разграничение между “трансексуалност” и “трансджендаризъм”:  ”Ако трансдежендаризмът акцентира върху правото на всеки човек да преминава от един към друг пол, т. е. да има поведение и да получава отношение, което отговаря на неговата индивидуална полова идентичност, то трансексуалността е свързана с извършването на телесна модификация, която да съобрази биологичната външност на лицето с неговата полова идентичност”, эотбелязват те.

Съдия Керелска е на особено мнение. “Българското право не предвижда възможност полът да се определя по друг начин освен според първичните полови белези и според съзнанието. Необходима е промяна в законодателството”, заявява тя.