Служебният кабинет планира да обложи с 33% свръхпечалба на дружествата за нефтопреработване

Служебният кабинет планира да обложи с 33% т. нар. свръхпечалба на дружествата за нефтопреработване за тази и следващата година. Министерският съвет е внесъл промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които предвиждат от рафинериите в България да бъдат иззети една трета от горницата над среднопретеглената им печалба за предходните четири години. Правителството на Гълъб Донев нарича това „временна солидарна вноска“, пише Economic.bg.

Законопроектът на практика е насочен към най-голямата рафинерия на Балканите – бургаската „Лукойл Нефтохим“. В България има само още две рафинерии – в с. Белозем на "Инса ойл" и комплексът на „Проучване и добив на нефт и газ” в с. Долни Дъбник. И двете съоръжения обаче произвеждат незначителни количества спрямо мащаба на "Лукойл".

Следвайки логиката на внесения във вторник закон, за 2022 г. руската рафинерия тя ще трябва да внесе в държавния бюджет 33% спечелено над 68 млн. лв. Причината е, че за първи път през 2021 г. руската компания отчете печалба, която се равнява на тази супа. Преди това, в продължение на близо 15 години, тя работеше на счетоводна загуба.

Според законопроекта тази „временна солидарна вноска“ ще се отнася за дружествата в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването.

Този нов налог ще се декларира и внася от фирмите с подаването на годишната данъчна декларация, като компанията може да избере да внесе парите авансово или в срока на плащането на корпоративния данък, става ясно от законопроекта. При невнасяне в срок фирмата ще дължи наказателна лихва, каквато се дължи за невнасяне на другите данъци.

Идеята на правителството е „постъпленията от временната солидарна вноска да покриват разходи по приети от Министерския съвет програми“.

Припомняме, че миналата седмица икономическият министър Никола Стоянов каза по БНР, че предстои служебното правителство да внесе в парламента подобен закон, който ще обложи свръхпечалбата на „Лукойл“ и после тези пари ще се използват за компенсиране на високите цени на горивата по бензиностанциите.

Тогава депутатът от ГЕРБ Делян Добрев разкритикува идеята на служебния кабинет, тъй като, според него, свръхпечалбата на рафинерията от високите цени отива в швейцарската фирма на руския „Лукойл“ - Litasco, чийто нефт се преработва на ишлеме в Бургас, а тя няма как да се обложи. Според тази логика, ако „Лукойл Нефтохим“ се върне на загуба през 2022 г., както работеше години наред, тя няма да бъде обложена с този нов данък. Самият Добрев има друго предложение за облагане на свръхпечалбите, но до сряда сутрин все още не го бе внесъл в парламента.

Вчера пък вицепремиерът Христо Алексиев заяви, че според калкулациите на кабинета, свръхпечалбите от търговията и производството на горива, могат да донесат на бюджета между 800 млн. лв. и 1 млрд. лв. догодина. По думите му за тази година очакваните приходи са около 100 млн. лв.

Междувременно се оказа, че държавата готви конкурс за поста представител на държавата в борда на „Лукойл Нефтохим“. Това се разбра от писмен отговор на енергийното министерство на въпрос на депутата от „Демократична България“ Ивайло Мирчев. Мандатът на този представител изтече преди близо година.