БСП отхвърли идеята на ГЕРБ за обсъждане на финансовия закон с президента

Изненадващо служебният финансов министър Росица Велкова обяви в парламента, че кабинетът на Гълъб Донев няма да внесат законопроект на бюджета за следващата година.

"Служебният кабинет ще внесе в Народното събрание удължаване на действието на сегашния бюджет на държавата през 2023 г. до избирането на редовно правителство, което да модифицира новия бюджет според управленската си политика" , каза Велкова в парламента, поканена от депутатите на изслушване за бюджетните параметри, които ведомството е разработило, предаде вестник СЕГА.

Както обяви преди седмица, МФ е разработило три варианта за 2023 г. - бюджет, който запазва всички политики в приходите и разходи от тази година и който е с дефицит от 6.6% от БВП, бюджет с по-нисък дефицит от 3%, който орязва голяма част от социалните и капиталовите разходи и бюджет, който запазва разпоредбите на сегашните бюджетите на държавата, НОИ и здравната каса. Тогава Велкова обяви, че кабинетът ще съгласува и ще представи в НС първият вариант, т.е. този с 6.6% дефицит и нови 16 млрд. лв. дълг.

"Не бихме внесли бюджет, който нарушава фискалните правила и закона за публичните финанси. Няма държава в ЕС, която ще гласува за догодина бюджет с толкова висок дефицит, най-висок се очертава този на Словения - 6.4%", заяви днес пред депутатите Велкова.

Затова правителството ще предложи удължаване на бюджета за тази година, така както миналата година първите три месеца държавата изпълняваше стария бюджет до изработването на нов.

Преди това Велкова представи пред депутатите основните параметри на бюджета, който е с дефицит от 6.6% от БВП или 11.5 млрд. лв. Той е разработен при очакван ръст на БВП от 1.6% и средногодишна инфлация от 6.4%. Планирано е поемането на нов дълг от 16 млрд. лв., увеличение на пенсиите от 1 юли с швейцарското правило - 12%, без ръст на минималната заплата и бюджетните заплати, с намалени ставки ДДС за парно, газ, хляб и брашно до средата на годината, нулев акциз за тока и някои горива и продължаващи високи данъчни облекчения за деца. Не се предлагат нови политики, а капиталовите разходи са индексирани спрямо ръста на цените на енергийните суровини, заяви Велкова.

БСП отхвърли предложението на ГЕРБ да се създаде контактна група с участието и на президента и да се обсъди бюджетът на държавата за догодина. "Няма нужда от контактьори, които и без това изкривяват комуникацията, За нас това е неприемливо, видя се, че контактната група за съставяне на правителство не даде резултат", заяви лидерът на левицата Корнелия Нинова.

"Трябва да всяка цена да приемем държавен бюджет за 2023 г., защото не може да оставим хората и фирмите в тежките зимни месеци", настоя Нинова. Тя посочи, че БСП са притеснени от вариантите със замразяване на социалните плащания. "Важно е да има подкрепа за хората, таван на цените на ток, газ и парно, две тарифи за тока и преизчисляване на пенсиите. Притеснение сме, че МФ допуска това да не се случи", допълни Нинова.

Лидерът на БСП призова партиите в парламента да не използват времето за изработва на бюджета за предизборно, за да не се рискува финансовата стабилност на държавата. В същото време настоя, че не отстъпват от социалната си програма за около 22 млрд. лв., която трябва да залегне в новия бюджет.

От "Продължаваме промяната" поставиха въпроса за коректността на макрорамката и прогнозата за икономически растеж. "Прогнозата за икономически растеж е занижена, МВФ очаква 3.9% тази година, а МФ 2.9%. Освен това НСИ завиши данните за ръста на БВП през първото полугодие на тази година до 5%. Вие сте подценили макрорамката и от там сте занижили приходите с 4.4 млрд. лв. по наши оценки, което ще се отрази и за следващата година", посочи Андрей Гюров. Велкова обясни, че прогнозите се правят по специална методика като се взети оценки на 14 финансови институции и МФ е се е спряло на прогноза по-ниска от средната стойност, която дават за тази и следваща година тези институции.

ДПС и "Възраждане" поискаха информация за нуждата от нови заеми и нарастването на дефицита в хазната през следващите три години. От обясненията на служебния финансов министър стана ясно, че тази година се очаква по-нисък дефицит от планираните 6.2 млрд. лв. - от икономия в капиталовите разходи той ще падне до около 5.4 млрд. лв. "Не може да си позволим да финансираме тази сума само от Фискалния резерв, в който има над 12 милиарда, защото ще падне до много ниски нива. Без нови заеми до края на годината няма да има пари във резерва за плащане на пенсиите през януари, когато още не са постъпили достатъчно приходи", каза Велкова.

Тя отново подчерта, че ако не се направят промени в политиките на харчене, държавата трябва да тегли нови заеми от 16 млрд. лв. всяка една от следващите години заради плащания по стар дълг и очертаващите се дефицити. За 2023 г. дефицитът расте до 11.5 млрд. лв., в следващите две години - 11.8 и 11.9 млрд. лв.

Депутати искаха да знаят защо толкова късно МФ започва да излиза на дълговите пазари и защо не го направи по-рано, когато лихвите бяха по-ниски. "Излязохме на външния пазар през септември, защото през август те не работеха", каза Велкова, но по думите ѝ резултатите от пласираните емисии били по-добри от тези на други страни.

Бившият финансов министър Асен Василев посочи от парламентарната трибуна, че лично Велкова в качеството ѝ на негов заместник, е поискала през юни по препоръка на банките емитенти тегленето на 2.3 млрд. евро да се отложи заради много несигурен пазар.

Изслушването на Велкова в НС продължава.