Темата за войната в Украйна бе пропусната почти напълно, не бяха спестени критики към парламента и "наследството"

Служебният кабинет си даде висока оценка за свършеното, приписа си куп успехи и призна само един полууспех - неприемането на България в Шенген. На открито заседание министрите решиха да отчетат свършеното през последните 6 месеца от назначаването си на 2 август 2022 година, пише вестник СЕГА.

Близо три часа министрите разказваха какви критични ситуации са заварили по ресорите си и как само за 6 месеца са въвели ред и спокойствие. По много от темите министрите подчертаваха, че е трябвало да решават проблеми, които са били затлачени с години.

Нито един министър не посочи някакви слабости в работата си. Но и някои теми бяха изцяло пропуснати – от отчета почти напълно отсъстваше темата за войната с Украйна, тежките спорове в енергетиката, критиките за кадруване. Министрите не спестиха упреци към парламента. Какво отчете служебното правителство?

Държава на пауза

"Обещах, че няма да сме "Б отбор" в управлението. Благодаря ви, че оправдахте доверието ми" - така премиерът Гълъб Донев започна откритото заседание на служебния кабинет. По думите на Донев е "надвиснало предчувствие за скорошни предсрочни избори", затова на финала на мандата си са решили да даде отчет резултатите от дейността си.

"Заварихме държава на пауза, в която връзките между институциите бяха прекъснати. Подобрихме координацията в изпълнителната власт, с общините и неправителствените организации", каза Донев. Той съвсем мимоходом спомена темата за правомощията на служебното правителство, като само вметна, че те не се изчерпват с изборите. Премиерът изцяло пропусна въпроса за масовото кадруване, предприето в министерства и държавни структури и директно премина към отчитането на успешно проведени избори през октомври и намален до "минимум манипулиран вот".

Войната в Украйна бе подмината в отчета

Служебното правителство не акцентира на войната в Украйна в отчета и почти успя да подмине темата. Войната бе спомената само от енергийния министър Росен Христов по повод дарените 18 генератора, от министъра на туризма - по повод програмата за подкрепа на бежанците и от военният министър Димитър Стоянов. Стоянов посвети на темата едно изречение, и то в контекста на изготвената програма за модернизация на армията, без да отчита оказаната помощ на Украйна. Програмата за закрила на бежанците бе отчетена като успех въпреки постоянната неяснота около продължаването ѝ и купищата неуредици около нея.

Енергийната криза

"Реанимирахме сектор Енергетика", обяви вицепремиерът Христо Алексиев и изброи решените проблеми - завършване на интерконектора за втечнен газ с Гърция, сключване на договори за доставка на неруски природен газ, попълване на газохранилището в Чирен с евтин ресурс, двойно намаляване на енергийните цени.

Енергийният министър Росен Христов се похвали с напълно овладяна криза с липса на доставчици и договори за природен газ. "Върнахме на масата на преговори най-големите доставчици, осигурихме слотове за разтоварване за следващите две години, двойно увеличихме капацитета с Гърция и подписахме с турската "Боташ" достъп до терминалите, което е безпрецедентен пробив. Подписахме и споразумения за доставка на неруско ядрено гориво с Уестингхаус и Фраматом", каза Христов.

Към успехите на правителството бе причислен и рекорден износ на ток за над 7 млрд. лв. през миналата година. Тези средства след това са отишли обратно в бизнеса под формата на компенсации.

Овладяна инфлация

От отчета на служебното правителство стана ясно, че вече е овладяна и инфлацията в страната. "Стопирахме вътрешната инфлация. Кривата на цените на горивата устойчиво слиза надолу като писта "Томба. Намерихме този един лев на Бойко Борисов", разясни вицепремиерът Христо Алексиев. Според него правителството има по-голяма заслуга от спада на борсовите цени на енергоносителите.

Правителството се похвали и с това, че е убедило "Лукойл" да премести дейността си у нас и вече плаща данъци тук - 90 млн. лв. за 2022 г. Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова обяви, че благодарение на преговорите с Брюксел е изяснено какво може да изнася рафинерията в Бургас, така че да не настъпи хаос на пазара.

На границата с Турция

Като голям успех в списъка на кабинета бе отчетено и успешното "връщане на границата на Капитан Андреево отново на държавата". Така второ правителство твърди, че връща държавата на границата на Капитан Андреево - това беше основен успех, отчитан от кабинета Петков. Това обаче било само на думи. "Заварихме опашки на границата, конфликт между БАХБ и частни фирми за обработката на товарите, но вече има пълен контрол над пункта, и той продължава и до днес", отчете вътрешният министър Иван Демерджиев. Той съобщи, че 2147 служители на жандармерията са били включени в нормализирането на ситуацията на пункта. .

Овладяна е и ситуацията с т.нар. "златен гьол" за фитосанитарния контрол не сама на "Кап. Андреево", но и на другите пунктове на границата с Турция, добави земеделският министър Явор Гечев.

Служебният кабинет отчете успех и в овладяването на мигранската криза. "Пречупихме кривата на безпрецедентния мигрански натиск още през септември", обясни вътрешният министър Иван Демерджиев. След преглед на завареното тежко състояние на охраната на границата той отчете ремонт на 180 км ограда, възстановена голяма част от интегрираната система за наблюдение, закупени 2000 облекла за гранични полицаи, стартирани обществени поръчки за автомобили и оръжие. "Ключово е, че успяхме да подобрим комуникацията с турската страна", каза още Демерджиев.

Един провал, който не е провал

Неприемането на България в Шенген бе единствения полупризнат проблем в работата на правителството. Според премиера Гълъб Донев обаче твърденията, че това е провал, на свой ред са се провалили. Според вътрешния министър Иван Демерджиев и трите министерства - външно, вътрешно и правосъдно, са си свършили работата и позакателно за това е добрият доклад за изпълнени технически изисквания за членство в пространството. "Един закон ни дели от Шенген, и той ще се разисква днес на правна комисия", коментира правосъдният министър Крум Зарков политическите съображения за недопускане на България в Шенген.

Критики към парламента за плана за възстановяване

Остри критики към парламента отправи вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов. Пеканов сподели, че е бил силно изненадан от решението на парламента да задължи кабинета спешно да внася законопрооекти по плана за възстановяване и устойчивост, докато самият парламент е забавил работата по тях. Внесохме 14 законопроекта, приети са само 2 от тях, каза Пеканов. Той не навлезе в детайли около проблемите с второто и третото плащане по плана, които ще се забавят след решението на НС за предоговаряне в частта "Енергекита", като увери, че работата по безспорните реформи и инвестиции продължава. Пеканов се похвали и с одобрените оперативни програми за новия програмен период, по всяка от които до два месеца се чака да има стартирали процедури.

Водопад от пари

"Няма кризи в сектор Земеделие", отчете министър Явор Гечев и посочи, че близо 8 млрд. лв. помощи са осигурени за селските стопани. Министърът на иновациите Александър Пулев пък се похвали, че две процедури по програмата за конкурентоспособност са приключили с над 10 000 участвали малки и средни фирми от всички области в страната. От финансовото министерство са доволни и социалният, и здравният министър. Според социалния министър Лазар Лазаров служебният кабинет е успял да постигне много – реформа в социалното подпомагане и исторически ръст в линията на бедността, оптимално увеличение на минималната работна заплата, увеличени пакети на различни видове подпомагане. В МЗ пък отчитат като успех увеличените заплати в спешната помощ и РЗИ, както и свършеното по осигуряване на терен за нова детска болница.

При планиран дефицит от 6% завършихме 2022 г. с дефицит от 2.9%, което е в рамките на критерия за влизане в еврозоната, отчете зам.-финансовият министър Людмила Петкова. Спестени 450 млн. лв. са насочени към бюджета на Министерство на енергетиката, с които през тази година ще се изпълняват мерки за подкрепа на домакинствата. Други 172 млн. лв. ще бъдат използвани за антиинфлационни мерки като програмата за покриване на транспортните разходи за уязвими групи, обясни Петкова.