Разглеждайки случая с евродепутата Ангел Джамбазки, хванат да кара пиян зад волана, ми правят впечатление няколко неща.

1. Първата му проба с дрегер на пътя отчита 1,5 промила. Втората проба, която е кръвна, отчита 1,08 промила. Според полицейския правилник обаче когато нарушението е извършено в рамките на населено място, втората проба се дава до 40 минути след първата, за да няма абсорбиране на алкохола в кръвта. Простата сметка показва, че ако на Джамаданзки алкохола в кръвта му спада с 0,42 промила за половин час, след още половин час той ще е 0.6 промила, а след още половин час едва 0,16 промила. Иначе казано само за час и половина мъртво пияния Джамбазки би трябвало да е почти напълно трезвен като репичка.

2. Въпреки, че евродепутата надълго и нашироко обясни как сам поискал да даде кръвна проба, истината е друга – когато някой бъде хванат с алкохолна проба над 1,2 промила, законът задължава полицаите задължително да му направят и кръвен тест. С други думи Джамбазки е бил принуден от полицаите да даде кръв, а не го е поискал сам.

3. Цялата случка липсва в полицейската сводка от Самоков за 7 декември. Това, както и факта, че случаят беше разкрит едва 5 дни по-късно, означава само едно – имало е височайша намеса случилото се да бъде скрито. Не е ясно дали се е намесил Каракачанов или лично Борисов, но без някой от тях двамата това трудно би могло да стане. Самият Джамбазки по това време едва ли е можел да ходи и да говори, камо ли да предприема действия за отърваването си от затвора.

4. Преди 3 години шведската министърка на образованието беше хваната да шофира с 0,2 промила алкохол и веднага подаде оставка. Нашия юнак е хванат със 7 (седем) пъти по-високо съдържание на алкохол и каза, че съжалява. Толкоз – за оставка и дума не обелва. Разбираемо е – Джамбазки няма и 1 (един) ден трудов стаж в живота си, бил е само мъжка секретарка на Каракачанов, така че няма как да остави пост с 50 000 лв месечна заплата.

5. На финала буди очарование платената защита, която Джамаданзки организира в своя полза след алкохолното си рандеву по улиците на Самоков. Мрежата беше залята с коментари от рода на „на всеки се случва“, „всички пият и карат“, „това ли е най-важното“, „човешко е да се греши“ и т.н. А любимия ми коментар е „в крайна сметка той се извини, какво толкова искате от човека“ ? Мисля, че всеки един крадец, убиец и изнасилвач може да вземе пример от тази публична пиар кампания в защита на извършено престъпление. Само да не забрави накрая да се извини, разбира се.

Цялата случка е като афористично описание на състоянието, до което е докарана българската държава. Пропаднали дегенерати начело, избирани от оскотели и деградирали типове, се държат като османски деребеи, а огромната част от населението гледа отстрани с погнуса и отвращение пошлия цирк на отвратителните си управници.

Костадин Костадинов