"Ето виновника за Своге. Откриха го!

Ecce homo* - казал някога Юда и посочил Исус.

И подивялата за кръв тълпа хукнала да го разпъва, убедена, че той е виновен за цялата й мизерия.

Това стадно чувство на омраза е обхванало сега нашите негодници и бездарници. Обект на нечестивата злоба е човекът, който некадърните писачи ненавиждат повече от себе си - Антон Дончев. Бил в управата на Трейс, а? Що ще там? Колко взема? Да не би да е забърквал асфалта? А,а, може ли писател да бърка асфалт? Затова се е сурнал рейса, затова-а.

Забрави бързо тази паплач Олимпик, ТР, цената на тока, турската заплаха, изпадалите си зъби, Московски и всичките бандити и ревна срещу писателя. Видя в него отдушник за жалкото си съществуване, нарочи го за жертва, ще види той, само на академик ще ми стане. Ама той не бил писал Време разделно, ма, кряка една патка. Баба й била казала. Той е фалшификатор на националната история, вика някаква анадолска подметка, Димитър Бочев се казвала. Една друга, Зоя Деянова, пищи до небесата, пустосва като разпрана и пуска фитили.

Наскачаха вмирисани интелектуални трупове, заточени в бездната на хорското забвение. Ревнаха рупорите на омразата срещу България, слугите на Сорос, хранениците на Америка срещу България. Заклокочиха низки страсти, разпалиха се угаснали надежди за грант, за проектче, даренийце някакво. Нобелова награда ли? Долу, вика тинята, дръжте го! Надява се, както уби Яворов, да смаже още един български гений.

Елементарните мозъци не могат да схванат как някой може да ги превъзхожда така недостижимо. Защо него го четат, хвалят, издават, почитат, обичат, а ние се завиваме с огризките? Защо него го канят в управата, по телевизиите, защо той е академик, а нас не ни бръснат? Нахвърлят се прашинките върху скалата, плюят по нея, замерят я със злоба, надяват се да я оцапат със себе си. Не им стига акъла, че след първия дъжд те ще заминат за помийната яма, а скалата ще стои, изчистена, на същото място, во веки веков.

* Ecce homo - Ето човекът."

Поглед Инфо