Домашното насилие отдавна излезе от мрачните сенки, видимо е от години и натрапва уродливото си лице. Непоносимо и неприемливо, особено когато жертвите са деца. И аргументите за промяна, за спешни мерки не стават по-силни с всеки следващ катарзис

Случаят с Алена Щерк е поредният, със силата да пробие притъпената чувствителност на законотворците, предава БНТ. 

Младата жена е убита по особено жесток начин, след като дълго се е опитвала да избяга от убиеца си. И системата е била уведомена за това. И още при първия сигнал от страна на Алена, е могла да разпознае риска за живота й.

"От всичко, което знаем, тя вероятно е била жертва на психически тормоз и една параноична ревност, която следва след това преследване. Той е задържал колата й и много други неща, тя самата има сигнали че е криела, сменяла е адреса си, имала е паник бутон, близките й знаят, че тя има проблеми ... при раздялата си не е могла да се спаси, това е била една опасна раздяла", казва Надежда Стойчева – фондация "Анимус".

"Това е най-опасният момент, защото насилникът обикновено, докато жената все още е във връзката, той смята, че все още е с нея, все още я притежава. В момента в който излезе, обаче, той губи всичко и тогава е един човек способен на много неща, когато е изгубил всичко. Т.е. той счита, че е изгубил своето", казва Диана Николова – фондация "Emprove".

"Преследвачите са едни от най-опасните извършители, тъй като те се фиксират върху жертвата и не могат да си изместят живота по-нататък и започват да следят, да преследват, да извършват тайни неща, с които да накажат жертвата или да я накарат да се върне при тях или да й отмъстят. И са едни от най-опасните за живота на жената или на жертвата, защото фактически имат черти на личностово разтройство. Т.е. ние му казваме – личностово разтройство или психопатия, даже социопатия", допълва Надежда Стойчева.

Поведението на насилника е абсолютно предвидимо, схемата се повтаря и повтаря при всички случаи до толкова стабилно, че се превръща в стройна наука със своите закони. И подценяването на симптомите от институциите, призвани да защитят, може да се приравни със съучастие.

"Заради това е много важно да кажем, че институциите в лицето на социалните работници, психолози, 112, полицаи, съдии, прокурори трябва бързо да се научат да разпознават и да идентифицират ситуации в които има опасност за жертвите. Те са описани, има рискови фактори, по които може да се разпознае дали ще има продължение на насилието, или ще има опасност за живота й", допълва Надежда Стойчева.

"Изключително важно е, пак казвам – институциите да работят съвместно т.е. когато една жена се обади със сигнал за такова нещо е хубаво да бъде включен психолог, да бъде включена и съдебната система и всичко да работи заедно", казва Диана Николова.

Диана Николова помага на жени, жертви на насилие да излязат от опасните връзки, самата тя е минала през този ад. И разкрива още един аспект от трагедията на Алена. Защо три пъти е подавала сигнали срещу насилника си, но не се е решавала да заведе жалби.

Ами понякога се дължи на това, че няма достатъчно подкрепа и съвети, които да получи в този процес. Поради простата причина, че има чувството на вина, казва Диана Николова.

"Една от тежките форми на явление на домашното насилие е вменяването на вина. С това се държи, с този механизъм се държи жертвата винаги тя да е виновна", казва Надежда Стойчева.

"И тя си казва – ами сега той ще отиде в затвор, него ще го приберат – нали той разчита на чувството на вина на тази жена и затова тя се отказва от жалбите си", допълва Диана Николова.

"Защото психиката всъщност е тази сила, която дава кураж на жертвите, да променят ситуацията или да вземат правилните мерки. Понякога психическия тормоз може да бъде по-мощен и силен. Тъй като той накърнява нейното чувство за собствена идентичност, накърнява самочувствието й, тя започва да върши неща, не съвсем с пълния разум, а повече под емоция, страх и чувства", допълва Надежда Стойчева.

Страхът, предшестващият психологически тормоз, който отнема силите на жертвите да се борят и да подават жалби налага една от най-важните промени в закона, за която правозащитните организации настояват от години.

Работна група изработи много хубав неща, които прокуратурата има право сама да повдигне обвинение по закона за домашното насилие, дори без жертвата. Социалните работници и началниците на социалните отдели също ще имат право, казва Надежда Стойчева.

"Тъй като много често лицето пострадало от домашно насилие или не се възприема като такова и тогава когато се възприеме е твърде късно, това е дълъг период е минал и съответно последствията са трудно преодолими", казва Анна Николова – "SOS – семейства в риск".

И разрушителни, в буквалния смисъл на думата. Анна Николова работи с Антоанета, жената за която беше предназначена бомбата в нейния дом, заложена от мъжа, с който е живяла 20 години. Взривът във Варна преди 2 години, който разтърси всички, трябваше да е онзи критичен апогей, който да направи нужните промени факт. Затова и Антоанета тогава реши да говори. Насилието никога изчезва от само себе си, то може само да ескалира.

"Надявах се, че с течение на времето всичко ще отмине. След това се повтори, потрети. В годината ставаше 1-2 пъти, след това 2-3 пъти, всеки месец, докато с течение на годините започна да зачестява агресията, с шамари, с бой, с удари по главата, по корема. Общо взето по цялото тяло, докато накрая вече не се издържаше", казва Антоанета.

"Домашното насилие е такъв феномен – то не изчезва, то не се изпарява така изведнъж. Очакването че този, който го извършва ще с вразуми и няма да го повтори е само една надежда, която много често е абсолютно неоснователна. Напротив – при домашното насилие тенденцията е тези актове и всеки следващ пък да стават все по-драстични, все по-сериозни и затова е необходимо да се вземат сериозни мерки ... още с първата плесница както казвате", казва Анна Николова.

Заради случая във Варна, но и заради стотиците други не толкова видими се налага друга важна промяна в закона – по-ниския праг на търпимост и реакция на институциите.

"На първо място да отпадне системността, да не е системно извършвано домашното насилие затова pащото да бъде престъпление дори и само един акт на домашно насилие може да бъде достатъчно опасен и с изключителни последствия. Защита на по-голям кръг от лица като например живеещите не споделящи домакинство, но имащи интимна връзка помежду си партньори", казва Анна Николова.

Мъжът, заложил бомбата във Варна, всъщност е част от системата, която трябва да осигури закрила. Той е работил в МВР като охрана на обществения ред, бил е военен. Това обяснява и голямата търпимост на Антоанета и късното й бягство.

Но това може да обясни и липсата на чувствителност и реакция въобще на системата. Което в един от случаите доведе до невъобразимата трагедия – в отчаянието си, майка посегне на двете си деца.

"В последните месеци ми е споделяла, че е изтезавана психически там от цялото семейство, че са и внушавали че е луда, че ще й вземат децата, защото е луда. И аз просто я съветвах – прибери се в къщи, на 100 метра сме, с децата всичко ще приключи", казва Илия Дунчев – брат на Кристина.

"Тя хлипаше, плачеше, почти не говореше, само чувах, че повтаря – ще ми вземат децата, ще ми вземат децата, можете ли да направите нещо, можете ли да ме защитите, да ме спасите от този ужас, искам да съм при родителите си, искам децата си, искам да са с мен", казва Миньо Алексиев, адвокат.

До деня на ужасната трагедия, Кристина е била убедена, че няма да получи помощ от никъде. Цялата система е работила срещу нея, в полза на насилника. С подкрепата на близките си, тя подава сигнали и жалби, съдът реагира мудно и неадекватно, полицията съдейства на насилника. Никой по веригата не разпознава или не иска да разпознае явните симптоми на наближаващата трагедия.

От година и половина, съдът пък се лашка между противоречащи се експертизи на вещи лица далеч от медицинската психология – които хем не откриват афект, хем твърдят личностно разстройство на Христина характеризиращо се със силна емоционална лабилност. До наказания за откритите нарушения така и не се стига с това и вероятността случаят Сандански да се повтори се усилва.

Законът вече е преработен, може да запуши големите пробойни в системата за закрила. Много закъснял, трябваше да излезе за обсъждане преди месец. Но още го няма. Поредната отсрочка в полза на насилниците и убийците.