За разлика от коронавируса, маймунската шарка не е нов вирус

"Броят на случаите на маймунска шарка в Европейския съюз се е увеличил с почти 50% за една седмица, надхвърляйки 7000." Това съобщи еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакидес.

Орган за реакции при извънредни здравни ситуации (HERA) закупи още 54 530 дози ваксини срещу заболяването, с което общият им брой достигна 163 620, съобщава News.bg.

Кириакидес призна, че е загрижена заради нарастващия брой заболели от маймунска шарка.

Тя посочи, че досега са доставени около 25 000 ваксини в шест страни членки. Към 14 юли Испания има най-много докладвани случаи - 443. Следват Германия с 405 и Франция със 191.

Миналата седмица Световната здравна организация обяви, че свиква второ спешно заседание, за да реши дали маймунската шарка представлява глобална заплаха за здравето.

За последен път СЗО издаде глобална извънредна ситуация в областта на здравеопазването през януари 2020 г. в отговор на епидемията от COVID-19 и следващия март я обяви за пандемия.

За разлика от коронавируса, маймунската шарка не е нов вирус. Учените за първи път откриха маймунската шарка през 1958 г. при маймуни в плен, използвани за изследвания, и потвърдиха първия случай на човек, заразен с вируса през 1970 г. в нацията Заир, сега наречена Демократична република Конго.

Маймунската шарка е в същото семейство вируси като едрата шарка, въпреки че причинява по-леко заболяване. СЗО и националните здравни агенции имат десетилетия опит в борбата с едрата шарка, която беше обявена за изкоренена през 1980 г. Успешната борба с едрата шарка може да предостави на здравните служители важни знания за борба с маймунската шарка.

Сегашната епидемия от маймунска шарка е изключително необичайна, защото се разпространява широко в северноамериканските и европейските нации, където вирусът обикновено не се среща. Европа е глобалният епицентър на епидемията, отчитайки повече от 80% от потвърдените инфекции в световен мащаб през 2022 г. САЩ са докладвали повече от 760 случая в 37 щата, Вашингтон и Пуерто Рико.

Исторически, маймунската шарка се е разпространила в ниски нива в отдалечени части на Западна и Централна Африка, където гризачи и други животни са преносители на вируса.

Предаването между хората е било относително рядко в миналото, като вирусът обикновено е преминавал от животни към хора. СЗО заяви, че международната общност не е инвестирала достатъчно ресурси в борбата с маймунската шарка в Африка преди настоящата епидемия.