Заподозрени в тероризъм и други високорискови закононарушители се следят със сателити в рамките на проект за електронен мониторинг, пише "Монитор", позовавайки се на информация от началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа“ при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в правосъдното министерство Валентина Караганова.

В САЩ, Израел и други държави, които са обект на терористични прояви, сателитното наблюдение на такива хора е практика. У нас това се прави за първи път. В момента под сателитно наблюдение е един човек, предстои включването и на втори.

У нас електронното наблюдение не е алтернатива на лишаването от свобода, а възможност за изпълнение на пробационна мярка, т.е. средство за контрол. Закононарушителят сам избира дали да се подложи на електронно наблюдение или да изпълнява мярката по стандартния начин - да се разписва в пробационната служба, а при забрана за напускане на страната да бъде проверяван от МВР или пробационен служител.

GPS-контролът е една от трите форми за електронен мониторинг, която е и най-скъпа. Другите са гласово проследяване и радиочестотен контрол. Хората, които са поставени под сателитно наблюдение, носят гривна на глезена с монтиран на нея чип, разказа Караганова.

Със себе си те могат да носят и още едно устройство, което е като телефон. Сателитното наблюдение е за високорискови нарушители, които са сериозна заплаха за обществото и затова са избрани да бъдат под постоянен надзор.

„Това е за хора, на които не е забранено да напускат дома си, но ние проследяваме тяхното движение – има зони на изключване и на включване. Например, ако човекът е осъден за някаква форма на сексуално престъпление срещу непълнолетни и живее близо до училище или детска градина, това са зони на изключване, той не може да ги посещава или ако влезе в тази зона, системата веднага сигнализира и това се регистрира върху карта със зелени и червени точици“, обясни координаторът на проекта Надя Радковска.

Сателитното наблюдение е разпространено и в държави, където има осъдени на доживотен затвор, но той не съществува в правната им система и след определено време те излизат на свобода, но под GPS-контрол. Това се прави, за да бъдат сигурни властите, че все пак ги наблюдават, обясниха специалистите. Те са доволни, че у нас вече има опит в прилагането на електронно наблюдение.

Засега то става в рамките на проект по Норвежкия финансов механизъм на стойност 648 886 евро, който има за цел да се въведе у нас системата за електронно наблюдение на престъпници. Проектът стартира през февруари 2014 г. и ще завърши през октомври 2015 г. Идеята е в него да бъдат включени 180 нарушители на закона.

В момента участват 131 души – 1 с GPS проследяване, като предстои включването на втори, 30 с гласова верификация /гласово проследяване/, и 100 с радиочестотно. Най-много са хората от  София, Пловдив, Търново, Русе, Шумен, Плевен и Варна, но има и от малки населени места.    

„Това не са единствените типове електронно наблюдение, но основно те се прилагат. Най-опростената форма е гласовото проследяване, което използваме от февруари т.г. За него е необходимо нарушителят да има домашен телефон. Софтуерът записва и анализира неговия глас, докато той изрича контролна фраза, например „Животът е прекрасен“. Дори да е болен, да има някакви изменения на гласа, системата е способна да го разпознае, защото гласът на всеки човек е уникален. Самата система звъни на човека във времето, когато трябва да бъде вкъщи, той трябва да вдигне телефона и да каже фразата“, разказа Радковска.

Позвъняването за всеки е индивидуално. Например, ако два пъти в седмицата трябва да се подписва в пробационната служба, това може да става чрез гласово проследяване. Защото има много хора, които нямат възможност да излизат от работа и да ходят до пробационната служба или пък са социално слаби от населено място, където няма такава, и не могат да пътуват.

Най-широко прилаганата форма на електронно наблюдение е радиочестотната, тя е най-щадяща за личния живот на човека, защото при едно сателитно наблюдение си „под лупа“ 24 часа в седмицата. При радиочестотното наблюдение върху глезена също се слага гривна,  която всъщност е устройство за персонална идентификация. В дома на човека пък се поставя приемно-предавателно устройство, което прилича на телефон. И двете взаимно си предават информация.

Сигналите отиват в контролнен център за наблюдение. Гривната е направена така, че да отчита всеки опит за вмешателство – повреждане или премахване, и да предава сигнал за това. При индикация дежурните в контролния център веднага звънят в дома на човека и питат какво се случва. Приемно-предавателното устройство в дома му е включено в електрическата мрежа, но има и свое собствено захранване за  48 часа. 

„Когато се монтира тази система, първо се взема периметърът на мястото, където лицето ще пребивава през часовете, през които е забранено да напуска дома си. Този периметър се вкарва, за да може  устройството да знае, защото то няма камера да види, че човекът излиза през вратата, но когато се наруши този периметър и гривната подаде сигнал, веднага има индикация, че периметърът е нарушен“, обясни Караганова. Използваните у нас устройства са английско производство и струват около 2000 лв. В САЩ, Полша, Швейцария и Русия  също се произвеждат.

В САЩ и Канада се прилага и друга форма на електронно наблюдение – контрол на приема на алкохол и наркотици. Устройството има маркуч, в което човек духа като в дрегер, а то го  снима да се види, че това е контролираното лице. След това излиза профил – кой е човекът и какви са промилите. Има държави, където кракосрочните присъди се изпълняват не в затвора, а чрез електронно наблюдение.