На 3 януари влизат в сила изискванията на нова наредба за контрол на стоки с висок фискален риск

2024 година започва със следенето под лупа на 500 стоки, за да спрат опитите за източване на ДДС. На 3 януари влизат в сила изискванията на нова наредба за контрол на стоки с висок фискален риск.

В списъка са повечето видове храни, сред които месо, мляко, продуктите от тях, хляб, шоколад, плюс горива и масла. Ако доставката е над 5000 лева, или повече от 500 килограма, и се извършва с возило над 3,5 тона, тя трябва предварително да се заяви в НАП. Данъчните издават уникален номер на превоза, който се дава на шофьора или спедитора.

Ако при проверка не се предостави уникалният номер или има разминаване във вида на стоката, тя се изземва, а превозвачът се глобява с 1500 лв. Може да има и по-тежко наказание, пише вестник „24 ЧАСА“.

Самият уникален номер съдържа доста данни - изпращач, доставчик, получател, превозвач, транспортно средство, вид, количество и договорена стойност на стоката, място, дата, очакван час на пристигане, натоварване, разтоварване и претоварване.

Въвеждането на предварителното деклариране на превоза на въпросните стоки е част от мерките за повишаване на събираемостта и спиране на опитите за измами с ДДС. Приходите от всички данъци до средата на 2023 г. вървяха с увеличение от средно 15%, докато от ДДС - само с 6 на сто, посочи преди време финансовият министър Асен Василев пред парламентарната бюджетна комисия. Поради това

НАП е засилила контрола основно върху храни и бързооборотни стоки

Резултатът - събираемостта на ДДС от сделки в страната е стигнала 98,4% от планираното.

Именно това е дало основание да се запише в наредба и новият ред за контрола върху стоките с висок фискален риск.

Той обаче поражда притеснения в част от бизнеса, който иска тестови период, за да се установи какъв ефект ще има при доставките.

Сдружението за модерна търговия, в което членуват всички големи търговски вериги, Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на месопреработвателите, Асоциацията на спедиторите и още няколко организации, са направили 75 предложения към проекта на наредба.

Един от посочените в тях казуси е, че при някои стоки има естествени загуби при транспортирането. Пример се дава с охладени млечни и месни продукти - 20-тонен камион обикалял много магазини и доставката продължавала няколко дни, през които било нормално да има естевени загуби.

От финансовото министерство посочват, че в окончателния вид на наредбата е записано, че при несъответствие в теглото получателят на стоката трябва да уведоми по електронен път НАП и да я разтовари, когато получи обратно съобщение, че това е разрешено.

В много от коментарите на компании се иска да отпадне посочването на стойността на стоката, защото това било търговска тайна. Сдружението за модерна търговия е предложило вместо това да се издава банкова гаранция, но предложението не е било прието.

Обяснението е, че НАП събира, обработва и съхранява данъчно-осигурителна информация, засягаща всички българи, която е не по-малко чувствителна от цените на стоките. А изискването за обявяване на стойността е въведено за защита на коректните фирми,

които търгуват на реални цени, а не ги занижават, за да спестят плащането на данъци. В наредбата има и друго изискване, което стимулира търговците да са изрядни към хазната. Записано е, че компании, които имат над 5000 лв. публични задължения, ще изпращат стоките си 4 часа след издаването на уникалния номер.

От Националното сдружение на спедиторите в България твърдят, че с тази наредба техните услуги се оскъпяват и фирмите им стават неконкурентни.

Търговците поставят и въпроса какво се случва, ако поради технически проблем не се получи от НАП уникален номер. В такъв случай фирмата не може да натовари стоките. В отговор преди няколко дни данъчните пуснаха указания, според които предприемачът трябва да снима екрана на компютъра, да опише проблема и да прати файла на имейл адреса на дирекцията за фискален контрол в НАП.

От финансовото министерство заявиха, че обществено обсъждане на наредбата е имало. То е започнало на 25 август, предложения и бележки са приемани до 24 септември. От ведомството са категорични, че щом наредбата е публикувана в “Държавен вестник” и в нея ясно се казва от коя дата кое задължение влиза в сила, няма как правилата да се отлагат.