Фабриката на Миглена Христова на брега река Дунав е сред нарастващият брой предприятия в Югоизточна Европа, които се опитват да помогнат на водещите световни марки да се приспособят към все по-бързите модни цикли.

България, Румъния и други страни от Балканите се утвърдиха на пазара на луксозни дрехи, а модни къщи от Париж и Милано постепенно засилват присъствието си в региона, удовлетворявайки търсенето на бързо променящите се стилове.

По-евтините марки отдавна произвеждат чанти, шалове, дрехи и обувки в Югоизточна Европа, но маржовете стават по-тънки, тъй като балканските компании срещат яростна конкуренция в лицето на Китай, Турция и все по-често Африка, разказва Reuters, цитиран от Money.bg.

Очаква се секторът на луксозните стоки да нарасне с 5% през тази година, изпреварвайки модата като цяло, което насърчава Югоизточна Европа да съсредоточи усилията си върху привличането на повече луксозни клиенти заедно с конкуренти като Португалия.

"В по-луксозния сегмент произвеждаш по-малко продукти, но те са по-печеливши, затова сега се насочваме към тях", обяснява Христова. Нейната фабрика в Русе има около 40 работника, които шият рокли, дамски блузи и шлифери.

Поръчките и запитванията от най-големите марки се увеличават и тя инвестира в машини, за да направи специализираните шевове, копчета и гладене, които те изискват заедно с ръчно шиене, което понякога се възлага на подизпълнители.

Христова добавя фитнес зала, нови бани и обновява столовата, за да задържи работниците си, изкушавани от по-високите заплати на други места, тъй като икономиката на България расте.

За луксозните марки пo-малките производствени разходи в близки държави с най-ниските заплати в Европейския съюз не са единственият фактор в епоха, в която думи като влошаване на качеството или лоши условия на труд се разпространяват бързо.

"Удобството и близостта са само два от точните критерии, използвани от Групата за избор на доставчици; основните изисквания са качество, надеждност и спазване на кодексите за поведение на фирмата", обяснява италианаската Армани, потвърждавайки, че използва доставчици от Източна Европа.

Няма как да стигнеш върха от раз

Водещите френски и италиански луксозни модни къщи от години експериментират с производството извън родината си, но най-вече с обикновени дрехи като тениски с тяхната марка.

Нараства необходимостта от малки партиди от работа, извършена бързо, в съответствие със строгите стандарти.

Отдавна отминаха дните, когато всичко бе насочено към няколко предсезонни шоута по подиуми, които осигуряват на компаниите месеци, за да пуснат колекциите си. Сега те зависят от инфлуенсърите в социалните медии, чиято аудитория е разглезена от богатия избор и жадна за нещо ново.

"Нуждаете се от различни производители, повече възможности с по-кратки срокове за доставка", посочва Аким Берг, ръководител на проучванията за облекло, мода и луксозни стоки в световната консултантска компания McKinsey.

Преобладаващата част от мениджърите в луксозната индустрия отчитат, че снабдяването от близки доставчици е нарастваща тенденция. Луксозната мода се очаква да нарасне с 4% до 5% тази година, в сравнение с ръст от 3.5-4.5% за модата като цяло.

"Това е от полза за местните производители от района на Югоизточна Европа", смята Берг.

Договорите за сглобяване на части или всички по-сложни или скъпи дрехи се увеличават, но модните марки не винаги са готови да кажат какво и колко се произвежда в чужбина.

Италианският производител на якета и палта Moncler, който е пионер в по-бързото производство в света на луксозните стоки с неговите месечни пускания на лимитирани серии, инвестира около 5 млн. евро, за да създаде собствен завод за производство в Румъния през 2016 г.

Той осигурява около 20% от продукцията му на пухени якета, като същевременно ще играе ролята на научноизследователски център, казва изпълнителният директор на компанията Ремо Руфини.

Миглена Христова отказва да каже какво и за кои клиенти шие фирмата й, цитирайки споразумения за поверителност. Уебсайтът на компанията й МИК-БГ споменава Givenchy и Kenzo - 2 марки собственост на луксозния френски конгломерат LVMH.

Преди 2 години дизайнерските марки, често работещи чрез френски агенти, започват да пускат малки поръчки на по-основни елементи и да извършват проверки на място върху изработката.

"Няма начин да започнеш с луксозните марки от раз. Започваш с ниския сегмент, щом се докажеш и осигуриш качеството, което те изискват, тогава започваш да получаваш поръчки за по-висок клас дрехи", обяснява Христова, цитирайки производствени срокове от 4 до 6 седмици.

Фирмите за луксозни стоки, като италианската Prada и френската модна къща Maison Margiela, доставят материалите, за да се сглобят, а поръчките стават все по-големи, казва Михай Тинку, който управлява един от най-големите производители на облекло в Румъния - Rapsodia Conf.

Фирмата на Тинку далеч не е единствената, която работи на луксозния фронт. "Има и други, по-малки производствени обекти в (североизточния) окръг Ботошани, които произвеждат всичко от ризи до костюми за големите световни компании", разказва той.

Недостиг на квалифицирани кадри

Износът на облекло нараства силно в Румъния и България от години, а там се произвеждат марки като Armani, Versace и Hugo Boss.

Но заради ниските заплати все повече хора напускат сектора. Само през първите 6 месеца на миналата година са напуснали 4000 души, а заетите в текстилната индустрия в момента са малко над половината от работещите в нея преди 10 години.

"Нарича се лека промишленост, но изобщо не е лека. Хората се нуждаят от много умения. А хората с правилните умения вече се приближават до пенсионна възраст", каза Христова.

Имиджът на доставчик на евтино облекло, с който някога се ползваше България, отдавна се прехвърли на Китай, което скоро сигурно отново ще се промени.

"Следващата България най-вероятно ще бъде някъде в Африка", каза тя.