От всички фрази, с претенция за крилатост, изречени днес от парламентарната трибуна в деня на мъчителното раждане на правителство след два опита за задържане на плода през последните седем месеца, избирам да опонирам на тезата на един вечно заподозрян за политика с човешко лице в ГЕРБ

Коментар на Иво Инджев в неговия БЛОГ 

Не му споменавам името, за да не персонализирам полемичното си мнение и да не подхранвам фалшивата новина за неговата различност от еднокнижния му бос. Продължава да му служи. Случаят му е почти като при проф. Анастас Герджиков ( който поне бързо се оттегли от ръба на на изкопания политически гроб на ГЕРБ): интелектуално е извисен над водача на простите, но опортюнистично му е (само)подчинен и доброволно принизен до неговото ниво, готов да скочи с него и в политическата гробница на ГЕРБ, за да бъде полезен и в отвъдното на своя владетел.

“Омразата сплотява коалицията, това е напълно достатъчно да съставите правителство”, рече спряганият от години за възможен дубльор на онзи от Банкя, който обаче никога не потвърди дори с намигване тази измислена от други заявка.

Какво прозрение! Ами да, омразата може да сплотява съмишленици срещу онзи, който си я заслужава. Нищо странно няма в това, но защитниците на злобния човечец, разигравал еднолично България дузина години, се правят, че не разбират житейската логика на такова обединение. Хората открай време се обединяват срещу най-голямото зло и тъкмо този факт би трябвало да предизвика в тях въпроса “какво правя още тук” край изкопа, в който техният властелин вече е положен.

Лошото е, че  този писък на превратно разбраното човеколюбие не е характерен само за партокрацията от обкръжението на онзи, който си беше присвоил правото да говори и действа от името на нацията. Бил съм упрекван в такава ирационална омраза още в зората на автокрацията на техния “бате”, батман”, комиксов герой с вид на чекистки екзекутор с кожена тужурка и пищов на кръста. 

Споменавам атрибутите му като за онези, които злощастно се опитаха да превърнат един вдигнат юмрук в компромат от болшевишко естество без да признават, че юмрукът на “батман”, на техния “бате”,  блъскаше безмилостно по имиджа на България, но това не им пречеше да се умиляват от неговата т.н. харизма.

Извършителите на явни злодейства си заслужават омразата. Тя се превръща в мотивация да им се противодейства. С песни и танци ли да им се противопоставим? 

Така че, по полека с псалмите от псевдохристиянско естество за любовта към ближния. Понякога, когато има защо, омразата е като страха. Има полезна превантивна функция спрямо злото, което ни заплашва. Онези , които изобщо никого и нищо не мразят, сигурно са някакви светци и шамани. 

В нашия случай са следовници на Буда от Банкя.