Наложи ми се по празниците да си остана вкъщи.

Казах си, какво пък – по телевизията ще има празнична програма. Ще бъде весело. И различно. И без това скоро не ми се е случвало да се забавлявам по този начин.

Да ама не.

Видях в действие как (не) работи българската медия.

Каква спряла, застинала, тромава и бездарна машина е станала. Каква тъга!

„Титаник” (за 20-ти път през последните 5 години), Хю Грант – вариации, ЕКС Фактор навръх Нова година и то ПОВТОРЕНИЕ на уж „най-доброто”!

А само 8 часа по-късно отново ПОВТОРЕНИЕ на вървулицата от класически за запълване на програмата филми.

Това беше Нова телевизия. Добрият вариант.

Защото минути след речта на Президента, БТВ избухнаха с концерт на Планета Пайнер. Унижение. За зрителите. И за вас, колеги.

Можеше да продължите с турски сериал. Поне в името на единен стил и концепция.

Коледата ви, уважаеми зрители (както лицемерно се обръщат медиите към вас), може да бъде опустошена, ако разчитахте на националните телевизии. А между 31-ви и 1-ви, едва ли щяхте да направите разлика.

Евтино, още по-евтино, безплатно, тъпо и скучно.

Да, вероятно наистина 60 процента от хората са избрали чужди страни за своите празници. Вероятно пред телевизорите са останали само баби, майки с малки деца, социално слаби, които могат да си позволят само вас за развлечение. Но нека ви кажа нещо, което вече и сами знаете – тези хора остават основната ви аудитория и през останалото време от годината.

Липсата на минимална идея и инвестиция в програмната ви схема показва тотално неуважение и подценяване на зрителите, на които по принцип дължите рейтинга си и гледат вашите безумни реклами. И вашите евтини до безобразие сериали.

Останалите се възползват от чужди програми, интернет или както става все по-модрено – изхвърлят телевизорите си. За което обвинявам вас.

Вие превръщате изкуството на телевизията в диагноза. В проклятие. В срам за свидетелите.

Вие дори не се съзтезавахте помежду си. Не се борехте за зрителите. И това ми напомни за предзиборните кампании на партиите за местните избори. Липсващи. Вече никой не се бори за нас, за гласовете и предпочитанията ни. Всичко е ясно. Разпределено и предрешено.

На доизживяване.

Догодина и аз съм в чужбина. Може би не само на екскурзия.

Автор: Милена Янинска