Рекордни бяха жегите в началото на септември, а го изпращаме с 15-20 градуса надолу Ноември с температури около нормата, декември по-топъл и сух След пороите през уикенда дъждът започва да спира още днес и утре, но остава облачно.

От североизток ще прониква по-хладен въздух и температурите ще добият есенни стойности - едва до 14 градуса, на изток до 19. На височина над 2300-2500 метра дъждът ще преминава в сняг и дори ще се образува тънка снежна покривка, дни след като това стана в Алпите, съобщи синоптикът от TV-MET Симеон Матев. Там още на 23 и 24 септември имаше снежни бури, като във високите части на Германските и Австрийските Алпи се образува снежна покривка с дебелина до 50 сантиметра, пише 24 часа.

В сряда времето у нас ще се подобри, облачността ще започне да се разкъсва. В четвъртък ще е предимно слънчево, но по-хладно от обичайното за това време на годината Сутрин ще е от 7 до 12 градуса, по високите западни полета - до 4-6 . В петък, събота и неделя ще има разкъсана облачност. Валежи са малко вероятни, уточни метеорологът. Сутринта ще е студено, но следобед ще се стопля до 18-23 градуса. Повишение на температурата ще има и на 5 и 6 октомври. Тогава ще е предимно слънчево с обичайните сутрешни мъгли в низините. Промяна се очаква на 7 и 8 октомври. Тогава от запад на изток ще се заоблачи, на много места ще падне дъжд, а температурите ще се понижат с 3-4 градуса. През повечето дни на второто десетдневие на октомври времето ще е спокойно - сухо, с много слънчеви часове и температури около и над нормата.

Най-високите стойности ще са около 20 градуса, а сутрин ще са близки до 10 градуса. Условия за валежи и слабо захлаждане има на 14-15 октомври. Златната есен ще продължи и през третото десетдневие, но през втората му половина ще има по-чувствителни застудявания. Вероятността за слани в низините е над 50% Като цяло октомври се очаква да е с температури и валежи, близки до нормата. Средните минимални температури са от 6 до 11 градуса, а средните максимални - от 16 до 21. При валежите пък нормата е между 45 и 70 л на кв. метър. Обикновено малко повече вали в южните райони и по планините - до 90 л на квадрат.

Тенденцията тази година е ноември да е с температури и валежи, близки до нормата, а декември да е малко по-топъл и с по-малко валежи от обичайното, каза още Симеон Матев. През втората половина на ноември и през повечето дни на декември има голяма вероятност за мъгли в низините и слънце и по-високи температури в планините. Това са тенденции за развитието на времето към този момент и е възможно да има промяна с приближаването на предстоящите месеци, уточнява метеорологът.

Изминалото лято имаше две лица, обобщи Матев. До 15 юли беше хладно с валежи около и над нормата. После обаче настъпи обрат и от 15 юли до края на сезона преобладаваше сухо и слънчево време с температури над обичайните - по-високи от 30 градуса в повечето дни. Най-високи стойности бяха отбелязани във Велико Търново, Русе, Сандански и Плевен, където живакът в термометрите достигна и надхвърли 40 градуса Въпреки високите температури в страната не бяха отчетени масови рекорди. Те бяха само в някои дни на малко места. Повечето температурни рекорди бяха подобрени през септември, като в началото и в средата на месеца на много места в Западна България бяха подобрени стойностите за съответните дни. През октомври жегата е стигала и 39 градуса През месеца на златната есен най-често господства антициклоналният тип време - нощите са хладни, а през деня е слънчево и топло. Средноденонощните температури постепенно се понижават от 15 - 17 градуса в началото на месеца до 7 - 10 в края. Денят намалява, но при слънце максималните температури често превишават 20 градуса, дори се е случвало сух южен вятър да вдигне живака над 30. Рекорди са измервани в Дунавската равнина - 39 градуса в Горна Оряховица, 38 в Ловеч, Севлиево и Павликени, 37 в Русе. Жега в Плевен е имало през 1984 г. - 38,5 градуса, 10 г. по-късно в Пловдив измерват 37, а рекордът в София е от 1993 г. - 33,6. Такива октомврийски дни обаче са рядкост, по-често времето е мрачно и хладно. Започва да се увеличава и влиянието на средиземноморските циклони.

Валежите в повечето случаи са с малка интензивност, но по-продължителни и обхващащи голяма територия. Често нахлуват сравнително студени континентални въздушни маси от североизток. Обикновено след такива застудявания в котловинните полета, както и на места в Добруджа и Лудогорието се образуват и първите есенни слани около 20 октомври. Веднъж на няколко години в равнинната част на страната превалява сняг, но не образува покривка. Има и изключения - например през 1988 г. дебелината на снега в нископланинските райони достига 30 см. Последният по-значителен снеговалеж бе през 1997 година, когато във Враца и София натрупа 20 см сняг. Тези първи зимни закачки са кратки и снегът бързо се топи. Най-студено у нас през октомври е било в Трън и Велинград - минус 10 градуса, в Разград - минус 9, в Троян, Казанлък и Самоков - минус 8. В София рекордът от -6,4 градуса е отчетен през 1920 г. Обичайно обаче след хладните утрини слънцето прави октомврийската есен златна. Това е най-цветният месец в планините. Високите била и върхове често побеляват от сняг, а горите греят в жълто, оранжево и червено. Народна метеорология Южен вятър през октомври предвещава скорошен сняг.

Ако на Петковден (14 октомври) времето е добро, на Димитровден (26 октомври) ще е лошо. На този ден, ако грее слънце, зимата ще е сурова. Каквото е времето на Димитровден, такова ще бъде по Коледа. Ако вали, ще вали и на Гергьовден. Ноември - слънцето грее през "сиромашкото лято", но не топли През ноемврийската късна есен нощите са ясни, а през деня е предимно слънчево. Слънцето обаче грее, без да топли. Тези периоди са известни като “сиромашко (циганско) лято”, което според народната метеорология продължава 40 дни след Димитровден. Характерни са мъглите и ниските облаци, които се образуват най-често в западната част на Дунавската равнина, Пловдивско-Пазарджишкото поле и котловините на Западна България. Обикновено видимостта се подобрява около пладне.

При подходящи условия на места в тези райони мъглите или слоестите облаци се задържат през целия ден и максималните температури са значително по-ниски, отколкото в другите части на страната - между 2 и 10 градуса. Застудява средно с 5 градуса спрямо октомври. Средните минимални температури от 2 до 6 градуса, а максималните - между 9 и 14,, но в по-топли дни и около 20. Най-високата температура през този месец в София е измерена през 2004 г. - 25,5 градуса, в Пловдив през 1926 г. и 1948 г. - 27 градуса, а в Плевен през 1926 година - 28,2. Рекордите се държат от Горна Оряховица (32 градуса), Велико Търново и Тетевен (30), Ловеч и Враца (29).

Тези летни температури се получават, когато над страната се пренася топъл средиземноморски въздух. При такива обстановки по северните склонове на планините духа сух поривист вятър - фьон. Той повишава необичайно за сезона температурите, а понякога скоростта му надминава 100 км/ч. Появата му е характерна за есента и началото на пролетта. Типичен е за северните склонове на Стара планина, Витоша и др. Валежите, свързани със северозападни нахлувания или с преминаване на средиземноморски циклони, могат да бъдат и от сняг, особено през втората половина на месеца. Има години с типично зимно време, дори със снежни бури и виелици. Блокирани селища и пътища се случвали през 1988 г., а също и през 1992, 1993 и 1998 година, когато на места снежната покривка надхвърля 50 см.

През новия век по-съществен ноемврийски снеговалеж имаше през 2002 и 2005 година. Най-ниските температури през този месец са между минус 10 и минус 15 градуса. Най-студено е било в Трън и Ихтиман - минус 20. През далечната 1915 г. в София и Пловдив са измерени минус 17,8 градуса. По високите части на планините има снежна покривка, която обаче не е здрава. Народна метеорология Слаба зима през ноември води до неплодородие. Ако на Свети Архангел (8 ноември) е ясно и падне слана, зелето ще е добро и до първи декември няма да вали сняг. Каквото е времето на Въведение Богородично (21.11), такова ще е и през цялата зима. Кога е облачно срещу Въведение Богородично, зимата бива мека, кога е ясно - много студена. През декември в планините често е по-топло и слънчево, отколкото в равнините Декември е първият истински зимен месец - началото на астрономичната зима ще настъпи на 21 декември в 14, 04 часа.

Температурите продължават да се понижават, а валежите често са от сняг. Средно през повече от половината дни времето през декември се определя от антициклон. Обикновено при такива обстановки в планинските райони е предимно слънчево и сравнително топло, а в ниските места - мъгливо и по-студено. Често се случва температурите в планините да са по-високи, отколкото в равнините, или т.нар. температурна инверсия.

Имало е случаи по високите върхове да е с 10 - 15 градуса по-топло спрямо котловинните полета в подножието им. Заради тези инверсии в ниските места мъглите са трайни и често се задържат през целия ден. Най-мъгливи са западната част на Дунавската равнина, котловините и Пазарджишко-Пловдивското поле, където средният брой на дните с мъгла надминава 10.

Между 30 и 60 л/кв. м е средното количество валеж за страната в последния месец на годината. Поради често преминаващите средиземноморски циклони в южните райони и в планините средната сума на валежите там надминава 100 л на квадрат. Дебелината на снежната покривка в Дунавската равнина и високите полета на Западна България средно е 20-25 см, но при по-обилни валежи стига метър, а виелиците и снегонавяванията, характерни за Източна България, причиняват и прести над 3-4 метра. Най-студено у нас пред декември е било в Ихтиман - минус 37 градуса, в Ботевград и Божурище - минус 32, както и в Трън (-31).

В София най-ниската измервана температура през декември е минус 27,5 градуса, в Плевен - минус 24, и в Пловдив - минус 21,7. От началото на новия век най-студен декември е регистриран през 2001 г., когато средните температури са с 3 до 6 градуса по-ниски от нормалните. Тогава в София само през 5 дни от месеца е над нулата. Софиянци и пловдивчани посрещаха коледните празници с половин метър сняг. Т.нар. “поврати на топлината” - пренос на топъл въздух най-вече от югозапад, пък носят рекордите за положителни температури.

Тези явления обикновено са между 12 и 16 декември и към края на месеца - между 26 и 30. Това затопляне е известно като “новогодишно”. На север от планините духа фьон със силни пориви.

Народна метеорология Много сняг през декември обещава голямо плодородие. Ако на Игнажден (20 декември) времето е ясно, през април ще е суша, а ако вали сняг, април ще е дъждовен и ще бъде плодородно. Ако на Бъдни вечер (24 декември) времето е хубаво, то през август ни чака суша, а ако на Коледа е много студено, идната година ще има богата реколта.