Сега ще ви цитирам думите на един политик.

Срещу него има протести. Хората всеки ден протестират и му искат оставката.

Ето с какви аргументи този човек отказва да си подаде оставката и да напусне властта - цитирам неговите думи: „Постигнахме огромен скок в развитието на транспортната инфраструктура. Направихме Околовръстното, големите магистрали, построихме пътни възли на най-проблемните места. А освен това скоро ще пуснем и третата линия на метрото“.

Следващ цитат: „Ако сега отидем на избори, ще прекатурим страната“.

Друг цитат, обръщение към хората, които са дошли на митинга в негова подкрепа: „Благодаря ви, че оставихте работата си, за да дойдете да ме подкрепите“.

Още един цитат: „Викат ми: „Тръгвай си“. Няма проблем. Но аз стоя тук, не защото съм се вкопчил здраво във властта. Аз съм дал четвърт век, цялата си младост и най-добрите си години, за да служа на вас и на нашата страна.“

Последен цитат: „Елате да седнем и да работим върху нова конституция. Но не може да дадем тази конституция на кого да е. Защото тогава ще стане лошо. Но след като приемем новата конституция, аз съм готов да предам своите пълномощия. Но не под натиск и не на хората от улицата.“ Край на цитатите.

И така - звучат ли ви познато тези думи?

Цитирам ги съвсем точно.

И така тези думи са на…кой?

И неговото име е?…

Не познахте.

Каза ги вчера преизбраният стар президент на Беларус, диктаторът Александър Лукашенко.

Ако сте си помисли, че тези думи ги е казал Бойко Борисов… пак сте прави.

Явно има някакъв учебник, който всички диктатори четат.

Слави Трифонов