Като обобщение обаче – гостуването на премиера в „Шоуто на Слави“ е диагноза за цялата българска журналистика – Борисов всеки ден е ограден от журналисти, често гостува в това или онова студио, но никой не му задава неудобни въпроси, затова зрителите очакваха Слави да ги зададе и сега са разочаровани.

Зрителите симпатизиращи на Слави Трифонов очакваха сблъсък на водещия с премиера Борисов, в който той ще го разбие с въпроси. Или поне ще го постави в трудно положение.

Не се случи. Борисов надприказва Слави. Водещият се оказа неподготвен за въпросите, които зададе. Борисов приказваше на воля лъжи, които не срещнаха сериозна съпротива, пише e-vestnik.bg.

Слави Трифонов и неговите сценаристи се плъзнаха напълно погрешно в теми, които не са разучили задълбочено, и Борисов си направи гаргара с водещия. (Виж тук запис на предаването).

Все пак, за извинение на Трифонов, зрителите не разбират някои обективни предпоставки. Когато един водещ кани гост, а той се съгласява да гостува „на разпит”, не може да издевателства с него, да го напада грубо и да го мачка, както се случва с актьорите в шоуто.

Слави чете подбрани въпроси на зрители, които дадоха възможност на премиера да плува в свои води и да приказва на воля, без водещият да говори с него равностойно. Трифонов е водещ на шоу, а Борисов е премиер, който се занимава с тези въпроси постоянно и в свой стил лъже и демагогства свободно по темата.

По въпроса за цените на горивата водещият беше безпомощен. Борисов наприказва куп лъжи, заигра ролята на адвокат на „Лукойл” и на Валентин Златев, говореше дори с неговите думи за близостта на рафинерии наоколо в съседни страни. Слави нямаше сериозни аргументи да му възрази. Беше неподготвен за отговорите. А аргументи има много.

По въпроса за външния дълг Трифонов цитира въпрос на зрител, че се увеличил на 26 милиарда, а Борисов обясни, че е 20%. И това беше най-уязвимото в представянето на премиера. Но той беше достатъчно самоуверен и убедителен да възрази на Слави – няма проблем. А проблем с външен дълг има и водещият пак не беше подготвен да му зададе въпрос – как при тоя мижав и фалшив ръст на икономиката ще връщаме външен дълг от 26 млрд? Не вървим ли по стъпките на Гърция, макар и по-бавно? Защо икономисти говорят за дългова спирала, включително бившият финансов министър Дянков? Нямаше кой да зададе тия въпроси.

Въпросът с КТБ

Борисов свободно и без съпротива си изказа тезата, че фалитът на банката е едва ли не изцяло вина на БСП. Върховна наглост. А Трифонов наивно се опитваше да обясни, че банката е натъпкана с пари при неговото управление. И спорът се завърза около това. Всеки нормален журналист би попитал – „Защо дни преди фалита банкерът Василев дойде да се среща с вас, г-н премиер, в гаража на къщата ви, въпреки, че сте извън властта в този момент? Защо сте по-важен от действащия премиер Орешарски в момента? Защо сте обсъждали с банкера лицето Пеевски? Какво общо има той с фалита на банката? Защо банкерът казва, че сте му дали като човек за връзка, с който да общува – „котарака” Александър Сталийски?Или защо Цветан Цветанов лично връчи наградата „Банкер на годината“ на Цветан Василев? Каква беше ролята на прокуратурата и медиите на Пеевски в събарянето на КТБ? Не действаха ли в комбина? Не искахте ли вие на среща при президента да има „банкова ваканция“ и да затворят банките?” И т. н.

Нямаше кой да зададе тия въпроси, няма и кой да ги зададе въобще на премиера в телевизия или в каквато и да е медия. Впрочем, за сравнение, покойният журналист Юрген Рот, автор на книга за българските мафиоти, при първата си среща с Борисов, първият зададен от него въпрос е бил – „На колко милиона възлиза състоянието ви?”. Да не очакваме такива въпроси от български журналисти и водещи.

По-нататък разговорът се пързаляше в удобни за Борисов въпроси. Защо подали оставки трима министри, пък единият от тях останал, а другите ги преназначили. Защо отказали оставката на депутата Делян Добрев. Много важно каква е процедурата в парламента. Важно е защо Борисов е поискал оставката на Добрев – значи има някакви далавери, каквито разкри Йончева.

А Борисов казва, че поискал оставката на Антон Тодоров само заради една „ехидна усмивка” в сутрешния блок на Нова тв. Само за усмивка ли? Тодоров каза на Виктор Николаев, че може да му изстине столчето като на водещата Ани Цолова. Защо Слави не го попита – „Абе, не беше ли заради столчето на Ани Цолова? И какво стана с нея? Вие ли определяте на кой да му изстине столчето? Антон Тодоров случайно ли ги говори тия неща?”

Защо Борисов приел закона за медиите на Пеевски?

Това попита Трифонов от името на зрител. Премиерът разясни колко законът бил хубав, колко малко медии имал Пеевски, само три вестника, само 5% дял. А нямаше кой да му възрази, че е смешно да говори за 5% дял, дори само с тези три вестника, че освен с тях, името му се свързва и с „Труд” и „24 часа”, и с „Уикенд”, и „Канал 3”, да не говорим за контрола върху големите телевизии, за които вече не се знае кой е собственик (Йордан Цонев предаде в ефира на Нова тв много поздрави на водещите от депутата Пеевски).

И защо, аджеба, вестниците на депутата от опозицията Пеевски мощно правят пропаганда в подкрепа на Борисов? Ще се осмели ли някой да попита защо?

Вижда ли се Борисов с Пеевски, какво си говорят? Това тема табу ли е? Защо Борисов каза през лятото на 2013 г., че Пеевски е „жертва” – той, поводът да избухнат протестите?

Или защо Слави репликира, че чрез монопола си в разпространението Пеевски държи като на верижка и който и да е друг вестник или списание. Защо например Пеевски не допуска да се продава вестникът с карикатури „Прас прес” и от неговата фирма заплашват дребни разпространители да не го продават? Слави можеше да попита защо Борисов се гневи на карикатури. Дори пред него Борисов възмутено каза, че го рисували в карикатури.

Премиер да твърди, че свободата на словото у нас зависела изцяло от автоцензура и да не му възразят сериозно…

Дори по темата за електронно гласуване, така близка на Трифонов, той беше неподготвен. Борисов го затапи основателно. В Щатите и в Европа електронното гласуване се отхвърля засега.Загубено време в така дълго очакваната среща с премиера. Уж да му зададат неудобни въпроси, а те направо му харесаха. Дори Борисов си поиска да дойде втори път, че имало какво още да разяснява.

За субсидиите за партиите също беше загубено време. Чист популизъм е да се иска премахването на субсидии за партии и Борисов тук блесна като зрял политик, а на всичко отгоре обеща да внесе предложението в парламента. Още една точка за него.

Най-срамно беше

липсата на реакция на въпроса, че Борисов си е избрал главния прокурор Цацаров. Борисов каза, че няма да отговори, защото бил избран от Висшия съдебен съвет, независим орган.

Просто задължително е да го попитат – защо тогава на онзи запис от дома му в Банкя един бивш зам.-градски прокурор казва на Борисов за Цацаров – „Ти си го избра”? И след като беше разпространен записа, прокурорът подаде оставка и стана адвокат. Много има за приказване по темата. Но водещия се впусна в разговор за числа и проценти и затъна безнадеждно.

Първите коментари във Фейсбук веднага след предаването бяха унищожителни за Слави.„Слави не е в час с 90% от темите, които разискваха и оня си го пускаше с лекота по пързалката. Освен това не посмя да го притисне по темата с избора на главния прокурор („ти си го избра“ ) понеже Цацаров ще му гостува…”, пише Ванко Кабакчиев.

„Слави се самоуби в ефир”, пише Любомир Велков.

„Къде бяха злите кучета от снощи да го ръфат с въпроси?!.. Пълен провал беше цялото мероприятие. Дали Хекимян или Слави – все тая”, пише Тодор Тодоров, визирайки предаването от предишната вечер, в което сценаристите и водещият разпънаха на кръст президента, без неговото присъствие. Въпреки ограничената му представителна власт държаха Радев едва ли не отговорен за положението.

Като обобщение обаче – гостуването на премиера в „Шоуто на Слави“ е диагноза за цялата българска журналистика – Борисов всеки ден е ограден от журналисти, често гостува в това или онова студио, но никой не му задава неудобни въпроси, затова зрителите очакваха Слави да ги зададе и сега са разочаровани.