Представяме ви текст на Рут Колева, който тя пусна в коментарната рубрика на „Бинар“.

Всичко, което ще прочетете тук, е въз основа на лични наблюдения, разни факти и няколко предположения.

Аз съм израснала в среда, в която шоубизнесът е абсолютно непозната материя. Баща ми е спортист, а майка ми е от лекарско семейство. Баща ми, за когото славата не е съвсем чужда, обаче има нулев интерес към каквито и да било светлини на прожектор. Като дете израснах в Азия, където той беше треньор, а аз прекарвах времето си да гоня жаби, да се катеря по дърветата и да пея. Нямах абсолютно никаква идея какво и защо се случва в България, съответно не знаех и много хора кои са. Така де, когато се „установихме“ окончателно тук бях на 10 и тогава за мен започна истинското опознаване на българския бит, култура, възприятия и шоубизнес. От този момент нататък си спомням само една-единствена, недосегаема, ярка и широкоспектърна фигура в медийното пространство –

Слави Трифонов.

Слави Трифонов беше като част от живота на хората, като статуя в хола, която се активира в 10:30 по единствената нормална (тогава) телевизия. Той канеше известни гости от по света и у нас. Имаше скечове (каква ирония, че години по-късно моята нищожна личност бе играна в един от въпросните), имитации, тъжни истории… Като всяко успешно световно вечерно шоу.

Музикалната му кариера също не седеше на заден фон. Кой друг шоумен свири с 20-членна банда? И то съставена от хич-не-лоши музиканти. За стила също имам какво да кажа. Сблъсках се за първи път с поп-фолка в 8-и клас, когато се преместих в друго училище и в тамошния ми клас това бе предпочитания жанр за фонова музика на купони. Спомням си даже и една песен на Ку-ку бенд, която на фона на всичкия кючек, маанета, цици и перуки все пак беше направена от музиканти – „Вечеряй, Радо“, наистина прекрасна балада (да не забравяме, че в нея участва Веско Пантелеев-Ешкенази).

Ще излъжа, ако кажа, че Слави Трифонов не прави добро шоу. Напротив.

Освен това, специалитетът на въпросното шоу винаги е бил подплатен с ентусиазиран патриотизъм, политически пристрастия, критика към случващото се и много популизъм. В общи линии, всичко в изгода на народа.

Затова не се изненадах, когато след години Слави напълни Арена Армеец, стадион Васил Левски, та стигна и до Уембли. Нито едно от тези неща не бе изненада за мен. Нито ще се изненадам, когато Слави влезе в политиката. Та той дори няма да е първият – нека не забравяме „журналиста“ Бареков, който прибра милиони, оглави партия и сега е в Европарламента.

За разлика от Бареков обаче, Трифонов не е тъп. Това да си всяка божа вечер на ефир в продължение на 25 години не е за всеки, нито пък би могло да е за всеки. Това да ръководиш екип също не е за всеки. За мен голямо показно за професионализма на този човек е факта, че той работи с едни и същи хора от толкова много години (няма значение какви са те, но за да са там, явно са доволни).

Та стигаме да въпроса – как?

Как успяхме да допуснем Слави Трифонов да стане най-влиятелната фигура в българския шоу бизнес? С това, че допуснахме той бавно и методично да пропие ефира и да ни убеди, че е месията за България? С това, че пълним стадионите му и „пеем химна“, или с това, че взимаме всичко, което той ни поднесе за чиста монета?

На първо място искам да кажа, че това, което Слави Трифонов прави не е изкуство. Да, той може би може да свири на някакъв инструмент, но това не го прави задължително артист. Слави Трифонов е много хитър и умел бизнесмен, с усет за това какво аудиторията иска. Кой друг музикант по света пее химн на концертите си? Никой… При Слави национализмът, битът и преекспонираното родолюбие не са чужда материя, те са в основата на цялата му бизнес стратегия, която се консумира от един огромен брой хора – добре възпитани в последните 25 години от малкия екран (и не само).

Ако ме питате какво имам против химна, то отговорът ми е, че нямам, даже напротив, смятам че химнът на България е прекрасен, но една такава песен не трябва да се пее с цел личното облагодетелстване. На един човек.

Разбира се, това не променя факта, че неговият концерт на стадион Васил Левски е може би най-успешният концерт на български изпълнител в историята. И химнът не е отговорен за това.

Моята единствена среща със Слави Трифонов бе на кастинга на „Мюзик Айдъл“ 1 в София. Дълги години чаках този формат да дойде в България, за да се явя. Тогава бях на 15- или 16-годишна възраст. Връщайки се назад, смело мога да кажа, че това е най-добре организираният музикален формат в телевизионната ни история – добър подбор на певци, строга организация и прочее. Тогава Слави каза, че „вижда нещо много важно“ в мен и искаше да продължа напред; за жалост (или щастие) Йорданка Христова каза, че съм прекалено млада. Те това беше. Три минути среща, но много запомняща се (поне за мен).

През годините съм наблюдавала форматите, които Слави продуцира. От „Великолепната петорка“ до „Гласът на България“. Това, което мога да кажа за него е, че той много умело вижда комерсиалния потенциал у хората. Започвайки с Люси Дяковска и стигайки до Крисия. Едни от най-големите имена в шоу бизнеса ни са тръгнали от неговото шоу. Щем-не щем.

Откъде дойде проблемът?

Проблемът не дойде с това, че Трифонов си позволи да скъса снимката на президента на Република България в ефир. Показно. Не дойде и от факта, че се опита да го покрие и да „играе“ все едно не знае какво се случва в предаването му, с което и не пое отговорност „мъжки“ като водещ и като продуцент. Дори и реакцията на БТВ към своеволията на техния подчинен – новопровъзгласилия се Робин Худ, не е в сърцето на проблема.

Проблемът реално е назрявал с години и по-класическа човешка рецепта е само един – Алчност.

Не е нужно да коментираме, че всички скорошни появи на Трифонов са тясно свързани с предстоящите президентски избори – концерти, референдуми, късане на снимки, Недялко Недялков… Няма как целият този фурор да се случва случайно – при това точно сега. И ние трябва да сме слепци, за да не виждаме политическата амбиция, скрита зад тази цветна фасада от събития.

Идеята за референдума изначално може би е била чиста, но с нарастване на подкрепата на масата според мен Трифонов е повярвал, че има надмощие и превъзходство – над телевизията, за която работи, над институциите и над самата държава като цяло. А на хора с такива принципи им се слага един-единствен етикет – Мафия.

С действията си Слави показва само и единствено, че върви остро срещу самите принципни, които уж отстоява – прозрачност, справедливост и уважение към Клета Майка България и нейните закони.

А и въпросът ми е: После какво?

Тази година Слави Трифонов става на 50. Юбилей… добър момент да станеш Президент, особено след като си постигнал всичко в сферата, в която си се развивал. А и да водиш предаване всяка вечер сигурно омръзва…

Но какво ще направиш за България, освен да си начешеш егото? Защото всичко, което се случва в момента, е като бърз и лесно потушим огън, и малко ми напомня на времето, когато Симеон Сакскобургготски реши да се върне на бял кон… Тогава си спомняме какво се случи. Както си спомняме какво се случи и с всички предишни водещи, решили да стават политици – Росен Петров, Бареков и кой ли още не. Чалгата и политиката имат много допирни точки и всички те са изключително вредни за горката ни, проядена от корупция държава.

Истината е, че аз дълбоко се възхищавам на Слави Трифонов – та той без особено чувство за хумор, правоговор, красота или глас стана най-голямата звезда в България! И безспорно е недосегаем откъм фен маса. След някоя и друга година ще му вдигнат паметник, ще кръстят булевард на негово име… Защо това не му е достатъчно?