Преди няколко години гост в шоуто на Слави Трифонов бе Райна Кабаиванска.

С тревога и болка световната оперна прима призова шоумена да направи нещо чрез предаването си за операта и за младите у нас, които  го гледат и вече фатално се отдалечават от истинските стойности не само в изкуството, но и в живота. Той я изслуша привидно учтиво, а след като тя си замина разказа един от поредните си цинични и скудоумни  вицове за някаква оперна певица, чрез който по присъщия си дебелашки, шутовски начин – се подигра с...операта! В това вече доста изчерпало се  шоу всяка вечер „високото” може да се принизи, а ниското да се „извиси” и представи като истинско и нормално. Къде ти: Верди да се мери с Азис?!  Да, този водещ, изживяващ се като един от „предводителите на нацията”, е в състояние да се изгаври по един най- грозен и злобен начин с човешкото и градивното, да профанизира всичко, стига да пожелае. Неговото самочувствие е направо безгранично.

Убеден съм, че нито това предаване на телевизията с небългарската си насоченост и абревиатура BTV, нито този неин несменяем от години и омръзнал ни водещ заслужават внимание, за да се занимаваме с тях. Но те са „върхът на айсберга”, назован от един голям наш актьор „опростачването на българската нация”. Бих добавил и обезбългаряването й”. Процес, който не може да не ни разтревожи сега, когато сме част от културна Европа, но непрекъснато губим националната си идентичност и култура. Когато  цялото публично пространство се профанизира и естрадизира – от Слави до Криско, Глория и Азис, когато красивото, истинското, духовното се измества нагло от откровения кич, от рапа и чалгата – от масовата балканско- ориенталска и американска „култура”.

И без съмнение, водеща тук е ролята на редица електронни медии, на повечето от частните кабеларки, обявили се гръмко за „национални” телевизии, както и за радиата от този род, които непрекъснато бълват  диско, поп, рок, хеви  метъл, рап, между новините, рекламите, филмите и безкрайните латиносапунки, индийски мелодрами и турски шербети, както и американските „глуп- екшъни” и предълги спортни предавания, срещи с самозвани лечители, екстрасенси, лъжливи гадателки и други подобни предавания... Тези медии непрестанно, неуморно промиват мозъците на децата и младежите, за които рапът, хевиметълът, чалгата са единствената „супермузика”, „върхът” в културата, докато Верди и Бетовен са нещо смешно, остаряло и излишно. Много от местните „регионални” кабеларки си имат и отделни чалга канали, като техните оператори свободно пускат дори порноканали... А и много от музикалните им клипове са почти порнографски.

Осакатеното ни от поредицата нелепи реформи средно образование, което преди беше сред най- добрите в света / модел за други държави!/, също дава своите горчиви плодове. В повечето европейски страни музика се изучава до последните класове в гимназиите, младите се образоват естетически, докато у нас съзнателно се опростачват. И това е част от плана Ран.  

Наскоро видях учебник за гимназията по музика, който бе толкова елементарно, опростителски, естрадно написан, че просто не можех да повярвам, че това е учебник, одобрен от Просветното министерство. И представете си: в него до портрета на Джузепе  Верди се мъдреше снимка на... футболиста Стоичков. / Но защо да се чудим след като ректорът на Пловдивския университет /  името му е Запрян Козлуджов/  го удостои с най- висшата научна титла „Доктор Хонорис Кауза”. Звучи като направо виц, нали, но за съжаление не е!/.

За повечето млади – част от тях зрителите на Слави – днес самата мисъл да влязат в операта или в концертната зала изглежда абсурдна, невъзможна. Преди имахме специални национални, при това не на книга, а действащи, програми за музикално и естетическо образование: „Програма Леонардо”, „Програма Рьорих” и още редица други. Имаше голяма мрежа от добре уредени младежки домове и клубове. Младите бяха ангажирани с най- различни кръжоци, според интересите им, ателиета, хорове, оркестрови, танцови и театрални състави.

Освен училището и университета имаха и други културни и полезни занимания.  И може да се каже, че нямахме толкова лумпени, простотия и престъпност, както е сега. Днес срещам ученици дори от елитни училища –езикови, математически, икономически, които нямат елементарна култура и възпитание. За тях имената на Брамс и Шуберт, на Росини и Бизе са напълно непознати. Още от детската градина те израстват с низките жанрове и повечето от тях са под властта, ако не на рока и рапа, на чалгата. Училището и особено медиите, както и семейната среда не им дават нищо стойностно. Вече има няколко изгубени, бездуховни поколения.

Много опасно е, че сега младите слушат тази „музика”,  с прекалено силни децибели, което води постепенно до влошаване на слуха, убива нервни клетки, влияе зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма вреда нанася и използването на слушалки.  Но това е тема, за която трябва да поговорим отделно. Това, че музиката може и да убива е вече доказано от медицината.

Наистина, вината и на повечето от електронните медии е голяма. За тях музиката започва с Лили Иванова и свършва с Азис. За съжаление, дори БНТ, която е призвана да възпитава и да образова, обърна гръб на сериозната музика и изкуство – премахна телевизионния театър, студийното и архивното кино, оперния ден в сряда, забрави за балета, дори и за оперетата. И потъна в морето на естрадата. И вместо едно образователно предаване за младите, които вече не знаят кои са Верди и Чайковски, измъдри чудото „Рок междучасие” с „крясъци и подскоци от джунглата”, както се изрази един мой познат учител по музика.

Да, пораженията в духовната сфера у нас са вече твърде големи, особено в областта на образованието. А преди промените  в цяла България, по подобие на „ Френска музикална младеж”  /„Jeunese musicale”  от Париж /, функционираше с голям успех националното движение „Българска музикална младеж”, през което минаха няколко поколения млади българи. Тогава дори учениците от т.н. „заводски училища” знаеха  кой Брамс и кой е Чайковски, ходеха редовно на опера и концерт. В родния си Русе, още срещам мои връстници, минали през прекрасните неделни утра на Русенската филхармония, водени от неуморния диригент- директор Илия Темков / уви, този прекрасен оркестър, заедно с първостепенния оркестър на Пловдив на незабравимия Добрин Петков!, е  вече съкратен от министъра- подигравка с българската култура!/, познаваха и обичаха операта, голямото изкуство. За тези поколения  вярвам, че операта и Бетовен не може да бъде обект на подигравки и пошли вицове като тези на несравнимия шоумен от BTV. Телевизия, в която откакто съществува не сме видели един оперен или театрален спектакъл, един сериозен концерт, стойностен игрален филм, в нея дори и на националните празници  не се представя истинско изкуство.

Мисля, че двете министерства на просветата и на културата, в които се смениха толкова министри, един от друг по- несъстоятелни и дори вредни / върхът сред тях  Рашидов!/, са призвани да образоват и да възпитават  естетически и културно младите. Те имат важен, сериозен дълг пред нацията. От културна и европейска страна, дала на света толкова таланти, а на редица народи писменост и култура, определена от академик  Дмитрий  Личахов като „държава на духа”, да стигнем  до доскорошното ниско равнище на южните си съседи.

Но и там вече разбраха, че културата и изкуството са нещо изключително важно / да разлика от  ненужните арените и скъпите магистрали/ и започнаха да откриват театри, опери, фестивали, докато нашите недалновидни управници  или ги закриват или ги обричат на бавна смърт като ги лишават от средства чрез измислените и нелепи „реформи” за „делегираните бюджети”. Ето в азиатска Турция, в Анкара, наскоро издигнаха голям и скъп паметник / приживе!/ на тяхната оперна прима Лейла Дженчер. Направи го турската държава, докато у нас скромният бюст на  Борис Христов бе изграден с дарения от почитатели...а паметници на „българския славей Христина Морфова, на първия ни певец със световна слава Петър Райчев и на великия Гяуров все още нямаме...

Иска ми се да повярвам в онова, което се определя като историческа ли защо не...човешка справедливост. Дано някой ден в България да се стопи и да изчезне националната простащина, израз на която са тези предавания, тези медии и програми / за съжаление, допуснати от  СЕМ!/ и те бъдат завинаги забравени.

Автор: Огнян Стамболиев