Няма правителство. Няма президент. Няма политици. Те не се борят да решават проблеми. Те се борят за проценти на следващите избори

В последните седмици бяха публикувани всевъзможни изследвания за ценностната система, нивото на образованост и социално доверие на българите. Всички те търсят обяснение на въпроса защо се оказахме най-големите антиваксъри на планетата и страната ни оглави черни класации - първо място по смъртност от COVID в света, последно място по ваксинации в Европа. Хем сме най-бедни и най-нещастни, а в същото време смятаме за тъпи нации, които преуспяват, пише Слави Ангелов в коментара си за вестник 168 часа.

На прицела на анализаторите бе поставен индивидуалистичният дух на българите, постоянното усещане за ощетеност и неприкритото озлобление срещу чуждия успех. А вчера получихме и нов удар под кръста - европейско изследване в контекста на пандемията показва, че не се интересуваме от научните постижения и открития, не разбираме теорията на Дарвин и дори смятаме, че динозаврите и хората са съжителствали заедно преди милиони години като в анимационния сериал “Семейство Флинтстоун”.

Всички тези анализи обаче, дори и да съдържат известна доза истина, прикриват един лично за мен безспорен и много по-съществен наш недостатък - в България нямаме държава, която да сложи ред в този смъртоносно опасен хаос. Няма достатъчно адекватна, бърза и решителна власт, която да покаже и наложи правилния път към излизане от тази криза. Няма правителство. Няма президент. Няма политици. Те не се борят да решават проблеми. Те се борят за проценти на следващите избори. И тази нерешителност в реформите и преодоляването на проблеми не е от днес в българската политика.

Всъщност в България не бе публикувано цялото европейско изследване, което така ни изложи за динозаврите. Там пише, че и в останалите държави от съюза трима от всеки 10 души вярват, че наистина вирусите се произвеждат в лаборатории, за да контролират нашата свобода.

И все пак нивото на ваксинация в тези държави е три пъти по-високо от това в България, от COVID там умират много по-малко хора. Защото ваксините бяха наложени там първо с разяснителна кампания, а на финала - със задължителни мерки и ограничения.

Знаете, че в Гърция например 7000 лекари и медицински сестри останаха на улицата, защото отказаха да се ваксинират. Същата съдба сполетя и около 2 процента от медицинските работници във Франция - 3000 уволнени. И тези сурови мерки бяха предприети в първите дни на септември. Задължителна ваксинация бе наложена и на пожарникари, разновидности на Гражданска защита, които се отзовават като Спешна помощ, на военнослужещите.

Едновременно с това още от средата на лятото почти във всички държави от Европейския съюз бяха наложени ограничения в живота за тези, които не са си поставили ваксина. Тези мерки са сурови и непопулярни. И не се харесаха никъде. Имаше бунтове, стачки, сблъсъци с полицията, по някой леко ранен, по някой счупен прозорец… Но всичко приключи и утихна. И днес цяла Европа излиза от четвъртата вълна, а в България смъртността е толкова висока, че, по всичко личи, ще надмине тази от войните, в които сме участвали в последния век.

У нас разяснителна кампания за ваксините така и не беше проведена, а мерките тотално закъсняха - с цели 3 месеца. Те не бяха въведени, за да не се разсърдят българите и да гласуват наказателно на 14 ноември. Така липсата на държавност пълни днес болниците и интензивните отделения, а от 10 интубирани пациенти жив си отива само 1 - с придружаващи заболявания, но ваксиниран (болницата в Русе).

На фона на провала на държавата в България в Европа има и държави, в които ваксинацията вече надминава 80 процента от населението, без да е предизвикана от задължителни мерки и ограничения. Например Португалия, но там 99 процента вярват в науката. Или пък Испания. Там обаче усещането за общност е много по-силно, неслучайно са първи по донорство в Европа.

Обратното на схемата за спасяване поединично у нас. Но тези ценности се възпитават с десетилетия. А ние в момента сме във война, умират по 300 души на денонощие. И нашата най-ефективна ваксина е най-големият дефицит в България по време на прехода - решителни държавници и политици, готови на непопулярна битка, готови да жертват рейтинга си, за да променят живота.