Едва ли има по-легендарна жена в националноосводителното ни движение от баба Тонка.

Неслучайно са я наричали "майката на българските хъшове".

Домът й в Русе е бил истинска "явочна квартира", в която са отсядали всички наши революционери - от Васил Левски до Ангел Кънчев, преди да се прехвърлят в Румъния или идвайки оттам. Тонка Обретенова е родена през 1812 г. в село Червен, Русенско. Родителите й са Тончо Поставчията и Минка Тончева. Баща й бил любознателен човек. През първата половина на 19-ти век, под влияние на Паисиевата "История славянобългарска", на Юрий Венелин, Васил Априлов и много други книжовници, в Българско се заражда и разраства много активна борба за просвета. Баща й получавал първото българско педагогическо списание, издавано от Константин Фотинов през 1842 г. и много тогавашни вестници и списания, припомня Стандарт нюз.

Според източници, в периода 1770 до 1802 г. Русенски окръг е управляван от прославилия се по своята жестокост Тръстеникооглу.

В района са безчинствали еничари и кърджалии. Българите едва издържали на набезите, гоненията и изтезанията на капсъзи, делибаши и делии. Поради тези причини родителите на баба Тонка били принудени да се преселят от Червен в град Русе.

Разказите на родителите за преживяното в родното село разпалвали свободолюбието и безстрашието на малката Тонка. Майката, Минка Тончева, имала желание дъщеря й да се учи и затова я изпратила при един образован свещеник, но приятелките на Тонка започнали да й се подиграват, тъй като в тия времена е било необичайно момичетата да учат. Тонка била принудена да напусне и само след три дни се прибрала вкъщи.

Ето какво си спомня синът й Никола Обретенов:

"Наследила душевните качества на баба ми, моята майка още от ранни години показвала, че ще бъде безстрашна жена, каквато тя наистина беше през целия си живот. Тя не била страхлива като другите момичета". Когато поотраснала, тръгнала по седенки. Веднъж по време на една седянка нахълтали трима "сеймени" /стражари/ с размахани ятагани и запрели ергените в обора, а момичетата пуснали да си вървят. На другия ден се разчуло, че "сеймените" били Тонка и две нейни другарки.

През 1831 г. Тонка се омъжила за 23-годишния млад и добър търговец Тихо Обретенов. Като буден интелигент, Тихо се ползвал с голямо уважение сред съгражданите си. Той бил спомоществувател на списание "Любословие" и вестник "Дунавски лебед". Тихо купил къща на брега на Дунава, в която баба Тонка преживяла повече от 40 години. От брака си имат пет момчета и две момичета. Всичките се включват в националноосводителното движение. Петър Обретенов и Ангел Обретенов са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Никола Обретенов е централна фигура в Русенския частен революционен комитет, участва и в четата на Христо Ботев. Георги Обретенов е четник в четата на Стоил войвода в Старозагорското въстание през 1875 г. Дъщерята Петрана Обретенова ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета от 1875 г. Самата тя казва "Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!"

Другата дъщеря, Анастасия Обретенова, след Освобождението се омъжва за Захарий Стоянов. Именно от неговите "Записки по българските въстания" черпим информацията за личността и революционното дело на баба Тонка.

Легендарната русенка е притежавала истински артистичен талант. Умеела е да контактува с турците, владеейки перфектно езика и познавайки тяхната народопсихология. Представяла се за пияница, винаги е имала под ръка в дома си достатъчно бутилки с ракия, с които бързо разсейвала идващите на обиск заптиета. Ето спомените на нейния знаменит зет: "Трябва да ви кажа,Е че баба Тонка е жена с весел и шеговит характер. Обстоятелствата я научили и на тая проста истина, че ако човек знае и умее, то много може да спечели пред простодушните турци, които не бяха престанали да уважават пиените и да благоговеят пред лудите, били те от каквато и да е народност. Ако някой строг забитин, който я виждал за пръв път, започвал да я ругае и заплашва, че ще я покачи на въжето, защото проводила четирима синове в комитета, то тя му казвала, че е намислила наскоро да се жени, а на нему, на забитина, ще да му купи жълти ботуши от сватбата. Правителственият човек не можел да разбере що за човек е тая жена, правел сравнение между шестдесятгодишната бабичка и жълтите ботуши и най-после се засмивал".

По същия начин тя успява да смекчи съдбата не само на сина си Ангел, но и на другите 7 четници на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, пленени и докарани в Русе:

"Баба Тонка не била от ония хора, които да не познават слабата страна на турските чиновници. Тя събрала разни подаръци и пари, които имала прикътани за черни дни, и като захваща от табор-агасъ, свършила до най-долния заптия при затвора. Тогава тя била допусната да се види лично както със сина си, така и с другите му другари. Заптиите и другите затворници, които били се натрупали наоколо да видят как една майка ще прегърне своя син, приготвен за бесило и потънал в кърви, принудени били да се спогледат един други и да си съставят съвсем странно понятие за старата баба. Наместо отчаян плач и изобилни сълзи, с първото си още виждание тя започнала да се подиграва както със сина си, така и с неговите другари бунтовници.

- Честито ви българско царство - казала тя на турски език. - Я кажете ми вие, кой от вас щеше да бъде български крал, кой вали-паша и пр., когато изгонехте турците?"

После тя се обърнала към сина си, когото питала пиян ли е бил, когато са го излъгали да тръгне на тоя крив път, защо не се е допитал до майка си по-напред, за да му кажела, че турското царство е благословено от бога и че българите са осъдени да бъдат довека рая на османското царство. Разбира се, че по това време така трябвало да се говори. Присъствующите там турци извикали "машала, бабо" и потупкали баба Тонка по гърба.

Вратите на тъмницата били отворени вече за баба Тонка, която ходела всеки ден да носи ядение и дрехи не само на сина си и на неговите другари, но и на няколко още баш бабаити турски затворници, на които властта била неограничена в затвора и от които твърде много зависело щастието или нещастието на бунтовниците-затворници."

Баба Тонка доживява Освобождението и има щастието да посрещне завърналите се от заточение свои синове Никола и Ангел. Умира през 1891 г. Съвременниците твърдят, че след погребението на Любен Каравелов, Русе не помни друго подобно масово събитие. Почти целият град излязал да изпрати смелата боркиня за свобода. Пътят до гробищата бил постлан с цветя. По улиците на къси разстояния били забити високи дървени стволове, по върховете на които се веели черни знамена. По прозорците на къщите били прострени килими и тъмни платна...

В надгробното слово на тогавашния митрополит Григорий се казва: "Баба Тонка сгъна свитъка на своя живот, за да го разгъне един ден с историята".

Днес на нейното име носят село в община Попово, Математическата гимназия в град Русе, както и залив на антарктическия остров Ливингстън.

Митана от Силистра пренася оръжие през Дунав

Тонка Обретенова далеч не е единствената храбра българка, посветила живота си на народното дело. Силистренци се гордеят със своята баба Тонка - Митана Беленска. За съжаление, не само не е запазена нейна снимка, но дори не се знае годината на смъртта й. Покойният краевед Вълчо Радев в книгата си "Бележити силистренци" отбелязва, че почти единствените сведения за баба Митана може да се намерят в "Българката през Възраждането" от проф. Виржиния Паскалева, където се изтъква: "Митана Атанасова Беленска ни възхищава с безбройни подвизи, извършени от нея безшумно и всеотдайно".

Тя е родена в Силистра през 1845 г. Омъжва се за Христо Беленски от Бяла, с когото имат 11 деца. Съпругът й е сподвижник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и покрай него и съпругата му също става предан радетел и деец на революционното движение.

Семейството се труди упорито из Румъния, не само за да изхранва многобройната си челяд. Голяма част от припечеленото отива за провизии и дрехи за революционерите. Самата Митана става куриер и пренася от Букурещ през румънския град Олтеница (където фамилията се установява за дълго време) за Русе и Силистра вестници и оръжие.

В Русе тя влиза във връзка с баба Тонка. Не прекратява дейността си дори и когато Христо е заловен и откаран на заточение в Диарбекир. Къщичката на семейството в Силистра, край брега на Дунава, е служела за убежище на борците против робството. Когато съпругът й успява да избяга от заточението, двамата продължават своята борческа дейност от Олтеница.

Там те установяват близки връзки с Христо Ботев и активно съдействат за подготовката на четниците му за преминаването с кораба "Радецки" на българския бряг.

Макар и вече на солидна възраст, Митана Беленска се включва като медицинска сестра в Балканската война през 1912 г.