"Докато всички партии мислят за избори, аз първо съм държавник и след това съм политически лидер. Държавническото поведение изисква да се мисли първо за следващите поколения, а след това за следващите избори."

Това написа тези дни премиерът след поредната инспекция на строяща се магистрална отсечка. Тоест, не е време за оставка и предсрочни избори. Въпреки че, както неведнъж е подчертавал самият той, управлението в такава ситуация носи много негативи. Което се вижда все по-ясно и в социологическите проучвания.

За какво е тогава тази саможертвена привързаност към властта? Възможни са различни отговори, някои от които са доста по-прозаични от високопарните разсъждения на премиера. Един от тях се търкаля там, където обикаля и премиерският джип - по строящите се магистрали, пише Ясен Бояджиев в Дойче Веле.

Много или малко са 1,1 милиард лева?

Как мислите, много или малко са 1,1 милиард лева за 66 километра магистрален път в Дунавската равнина? Почти толкова бяха отпуснати тези дни за изграждането на участък от пътя Видин-Ботевград. Въпросът няма отговор, понеже няма никаква база за сравнение. Щеше да има, ако поръчката беше възложена след открит, състезателен търг. Но не беше.

Това е поредният случай, в който управляващите се възползват от вратичка (по-скоро голяма врата) в Закона за обществените поръчки, даваща възможност за директно възлагане без търг. Стига фирмата-изпълнител да е 100 процента собственост на държавата. Вратичката бе оставена с обяснението, че ще се използва при някои комунални услуги, като сметосъбирането например. Но се оказа, че целта е друга - някои от най-големите обекти, строени с пари от държавния бюджет (при европейското финансиране този номер, естествено, няма как да мине). Така сега и въпросните близо 66 километра бяха възложени директно и без търг на държавната фирма „Автомагистрали“.

Строго пазена тайна

С това обаче проблемът не се изчерпва. Защото въпросната фирма не разполага нито с хората, нито с техниката, необходими за изпълнение на такъв обект. Същевременно законът категорично ѝ забранява да ползва подизпълнители. Но пътят за заобикаляне на това „неудобство“ също е отдавна прокаран - използват се т.нар. договори за външни услуги с частни компании, например за наем на техника или за продажба на строителни материали. Кои обаче са тези „доставчици на услуги" - това е строго пазена тайна.

Така на практика държавната фирма първо получава огромни средства, без да е ясно колко реално струва изграждането на съответния обект, след което самата тя преразпределя тези средства „на тъмно“, без да е ясно кой колко пари получава и за каква работа.

Поръчки за 4,5 милиарда

Както стана ясно, въпросната пътна отсечка съвсем не е първата поръчка, възложена по този начин на фирма „Автомагистрали“. Преди това бяха два договора за участъци от вечно строящата се магистрала „Хемус“ за общо над 2,6 милиарда лева. Тук може да се отбележи как постепенно набъбваше цената за километър: по първия договор за „Хемус“ тя бе около 10 милиона, при втория - 15,5 милиона, а сега, при поръчката за пътя Видин-Ботевград, вече е над 16 милиона. Същевременно прави впечатление, че строителството на магистрални отсечки, възложено чрез открита обществена поръчка, излиза чувствително по-евтино.

На същата държавна фирма бе възложено да ремонтира участъка от магистрала „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора (известен като "пътят с вълните"). Там пък се оказа, че ремонтът ще струва по-скъпо от самото строителство на участъка. Тя изпълнява и „любимите“ на шофьорите безкрайни ремонти на виадуктите и тунелите по „Хемус“ (ремонтът на тунел "Витиня" почти стигна цената за нов тунел). На нея бе възложено и укрепването на 74 свлачища за 500 милиона лева (за близо година е укрепено само едно). Така общата стойност на поръчките, получени от фирмата директно и без конкуренция, вече надхвърля 4,5 милиарда лева, ангажирани авансово от държавния бюджет.

Сладкото на властта

През вече трите месеца на протести един от най-често задаваните въпроси е защо управляващите са се вкопчили така яростно във властта, след като тя очевидно, както твърдят самите те, им носи толкова негативи. Един от възможните отговори се крие в тази идеална схема за заобикаляне на състезателното начало в обществените поръчки и напълно непрозрачно харчене на милиарди публични средства. Освен повод за гордост и за безкрайни хвалби с изграденото за „следващите поколения“, магистралното строителство очевидно носи и някои сладки позитиви, заради които си струва човек да поеме тегобите на властта.