В Древна Кападокия съществувал град на милосърдието, наречен Василиада, на името на основателя му - светеца Василий Велики...

В този град намирали подслон и утеха бездомни, болни, сираци и възрастни. Днес един дом за стари хора на края на България носи името „Свети Василий Велики”, пише Нова телевизия.

Но ще се убедите, че последното нещо, което са намерили обитателите му е... утеха. Нечии майки, бащи, любими, в края на живота си вече са се превърнали в тежест. И са изхвърлени.

Преди няколко месеца Виолета решава да настани майка си в дом за стари хора. Дъщерята живее в Добрич, а майката във види. Твърде далеч, а възрастната жена има нужда от постоянна помощ и грижи. 
„Цял ден сама си седя тук затворена, няма с кого две думи да си продумам”, казва Елена, майката на Виолета.
„Тя не иска да дойде при нас. На нас това ни е огромен разход да идваме всеки месец”, казва Виолета Якова.

Когато се озовават в дома за стари хора обаче, реалността ги потриса.
„Не успяхме да я настаим в Кула.... Пълно безобрзие! Мизерия! И гадория”, казва възмутена Виолета.

Въпреки че друго свободно място в домовете във Видин няма, Виолета прибира майка си.

Решаваме да посетим приюта със скрита камера, за да видим какво ще ни покажат като обикновени граждани. Представяме се за семейство, което иска да настани баба си.

Още с отварянето на вратата ни лъха тежка миризма на застояло, урина и мухъл. Отвеждат ни на третия етаж. Нашата баба ще е в същата стая, където е останала едва 2 часа майката на Виолета.

Студено е. Не бихме съблекли палтата си.

„Вижте, нещата седят така - слабо е парното, въглищата, които са ги докарали, са такива... горят, но не отдават такива калории, да ни загряват. Ние нямаме вина вина за тази работа! Въобще не ни питайте, само се ядосвам”, обяснява социалната работничка в дома.

Долу ситуацията не е по-различна. Банята ни шокира. На този етаж се оказват само лежащи.

„Грубо е, но те ни го носят буквално от болницата, в носилка. Аз съм социален работик, да реша да работя с тези хора, няма с кого да работя, трупове”, възмущава се социалната работничка.

Лекар няма в дома, на повикване е от Кула. Има само санитари и медицински сестри. Досега лежащите на първия етаж не са имали и рехабилитатор.
„Нощем имат нощен санитар, имаме и сестри, но като почнат отпуските, персоналът ни е малко на брой и нямаме нощно време сестри”, казва още социалната работничка.
За тези условия всеки домуващ дава до 70% от пенсията си в зависимост от консумативите на месец. На следващия ден се връщаме с Виолета, която още изпитва вина, че с брат ѝ са оставили майка си тук, макар и за 2 часа.

Заедно с Виолета влизаме в дома и отиваме лично при директорката. Докато чакаме разрешение за снимане от кмета, в кабинета на директорката ни прави впечатление, че тук е далеч по-уютно.

„Целият трети етаж, вие предполагам сте видели, в какво състояние е. Това е от старата ВиК инсталация от 1962 година.

Не е сменяно, правим козметични промени, всяка година се опитваме с наши средства, колкото можем”, обяснява Илияна Цанова, директор на дома за стари хора „Св. Василий Велики”.
Владимир Владимиров е лекар по професия. Бивш шеф на Спешната помощ в Кула.

От него разбираме, че последният ремонт на сградата е бил през 2009 година и то частичен.

„Третият етаж, трябва да призная, наистина не е ремонтиран. При този ремонт не е сменена ВИК инсталацията. От миналата зима се появиха проблемите. Ако в стаите има мухъл – това означава, че примерно самата хигиена може да е занижена. Вече, ако е въпрос на теч – да, трябва да се реагира”, казва кметът на Кула Владимир Владимиров.

Явно домовете за стари хора са били сред приритетите на други три общини във Видинско, които посетихме отново със скрита камера.

Само на 60 километра от Кула, в село Гара Орешец, намираме една съвсем различна обстановка в дом за стари хора.

Мястото е и рехабилитационен център.

Подобна е обстановката в село Кутово и в село Дреновец. И в трите обаче място за Елена няма.

Дъщеря ѝ още не знае как ще се грижи за нея, но е убедена, че в Кула няма да я върне. 49 –те обитатели на дома в Кула обаче нямат шанса на Елена.
Не искат много.

Чиста стаичка, някой да ги посети, за да ги накара да се чувстват потребни.

Дали ще има кърпа за баба Кръстена - не е ясно, защото благодетели на дома няма.

Другото, което пожелаха, е нещо сладичко. Тръгваме си. Но едни думи остават зад стените на дома…и в нас:

"Една майка може да гледа 5 деца, но 5 деца не могат да гледат една майка..."