Цвета Кунева е майка, разочарована от системата и безхаберието, огорчена от безочието и наглостта, от самоувереността на тези, които смятат, че са безнаказани, предава trafficnews.

Тя не се страхува да застане с името си и да попита докога ще мълчим и ще се примиряваме с това как се отнасят с нас и децата ни?

"Пиша Ви със сълзи на очи, защото скоро моята България ще бъде далеч и за мен, и за децата ми! Днес писах жалба, жалба срещу една директорка, която си позволи да накара семейството ми да страда, да напусне работа член от него, за да гледат детето ми.

Всичко, което искам да бъде проверено, е дребно, малко и може би много елементарно за някои, но то е животът ни днес, чувствата ни всеки ден, погазеното ни достойнство и правото ни да ползваме дребните неща, които тази държава може би се опитва да даде на децата - възможност да посещават училище и детска градина свободно и по избор, а на родителите време да работят.

Ето за това е тази жалба!", ни пише Цвета Кунева – Тафрова от село Динк, община Марица. Предлагаме ви цялото съдържание, без редакторска намеса, с незначителни съкращения:

"Жалбата ми е насочена срещу тенденциозното и дискриминационно отношение на директорката на детската градина в село Войводиново, община Марица, област Пловдив, към децата от съседните села, в частност моето Мартинела Славчева Тафрова, които посещават посоченото учебно заведение.

Детето ми посещава детската градина в с. Войводиново от две години. Налага се пътуване до там, защото в селото, където живеем няма такава. От 15.05.2018 до 15.06.2018 г.нямаше автобус, който да извозва децата от близките села – Динк, Желязново и Крислово с обяснението, че в Крислово градината е в ремонт и извозването ще се възстанови от 16.06.2018г. След тази посочена дата това, обаче не се случи, а автобусът беше спрян и аз се опитах да потърся отговор. За съжаление от разговора проведен с директорката на детската градина разбрах, че това е мярка с цел съкращаване на разходи и по нейни думи“ за едно дете цял автобус няма да разхождам. Търсете си лесното. Вие трябва да намерите решение. От 120 майки само ти не намираш решение. Това е личен проблем “

Да, това е така – ние сме родители и ние трябва да намерим решение как да водим детето си до детската градина, но дали това касае само моето дете или и други, дали това не е дискриминация към децата, които живеят в малки села или по-отдалечени райони. Това касае и децата от село Желязново, но за съжаление страха от последващо отрицателно отношение към децата е причина по-голяма част от родителите да мълчат, да остават баби или дядовци да гледат децата и да чакат някакво решение.

След проведен разговор с майките от съседното село се оказа, че не само аз съм възмутена и то не само от факта и решението за спестяване на разходите, но от самото отношение и нагло поведение на директор, който се грижи за възпитанието на децата, който би трябвало да мисли за последствията върху психиката на децата.

Дъщеричката ми посещава детската градина от 2 години, свикнала е с децата, смяната на детска градина би оказала влияние върху психическото равновесие на детето. Липсата на този автобус като превоз е решение на директор Апостолова и е тенденциозно и педагогически необмислено. Това действие е насочено към хора, които не се страхуват да изкажат мнение и да защитават позиции. При нашия последен разговор и думите ми, че ще напиша жалба, защото това не е нормално да отношение към децата на работещи родители, отговорът беше /цитирам по памет/ - „Какво ще постигнеш, освен да ме накараш да пиша обяснения, друго нищо“.

Пиша тази жалба, защото съм сигурна, че това не е единствен случай, защото, ако разровите безупречно водената документация, ще видите ред, но ако разпитате родителите на децата, които анонимно пишат жалби от страх, ще откриете самоувереното и нагло манипулиране на зависимите от това да оставят децата си в детска градина – работещи родители. Носете всеки месец салфетки, мокри кърпи, материали за работа на децата, събират се пари за коледни украси – всяка година/ дали не се използва многократно…/, правете ремонти и т.н. и ние изпълняваме, мълчим и се страхуваме, защото после, ако си против или не се включиш в нещо – детето ти много често плаче. Примирявах се дълго с това, не оспорвам качествата на директорката, но бих искала да направите проверка на ситуацията около движението на автобуса за превоз на децата, защото това е удар върху нас родителите. Аз помолих баба и да спре работа и да остане в къщи, за да гледа детето, но тя не е пенсионерка!?

Моля за насрещна проверка и в общината, за да се разбере, дали училищния автобус не е именно за това и къде е причината да се спира? Дали децата от близките на Войводиново деца, ще могат да посещават детска градина и от кога? Дали е в правомощията на директора да взема такива решения и дали няма ред и начин за информиране в определен период родителите, които ще бъдат потърпевши от такова решение?

Този сигнал е лампата, която запалвам, за да направите проверки как се изразходват средствата от бюджета, какво се събира от родителите, как се използва транспортът, какво получават децата – листове от стари фактури, върху които да се учат да рисуват, къде и по какъв начин се описват всички дарения и материали, предоставени в детската градина, каква и колко е необходимостта от материални помощи за градината, прави ли се разлика между спонсорство, дарение и задължително закупуване?

Ние взехме решение, че независимо от психическото въздействие, вследствие на промяната, ще преместим детето си в друга детска градина, в друго близко село, но там, явно педагог се притесни, как ще се чувства детето и как ще му се отрази промяната."