Скопие се опитва да създаде прецедент в международното право като принуди ЕС да приеме формулировката за “македонски език” в действащото си споразумение за статута и контрол на бежанците със службата за охрана на границите на ЕС (ФРОНТЕКС). 

Това твърди "Труд", като се позовава на собствени източници.

Заради официалната смяна на името на държавата на Република Северна Македония се налага чисто технически да се преподпише съществуващото вече споразумение, в което македонските власти искат да вкарат клауза, че текстът е подписан на всички езици на ЕС и на “македонски език”. Въпросът, че това е абсолютно неприемливо за България, е бил повдигнат пред високопоставен служител в генералната дирекция “Миграция и вътрешни работи” на Еврокомисията от българския зам.-министър на вътрешните работи Милко Бернер. Това е станало в рамките на министерска конференция на тема “Миграционните предизвикателства по Източносредиземноморския / Западнабалканския маршрут” на 3 май във Виена.

Според информация от срещата представителят на ЕК е заявил, че Брюксел разбира опита на Скопие да създаде правен прецедент, налагайки при преподписването на споразумението да се вкара и езикова клауза, която да формулира “македонски език”. Първоначалното предложение на ЕК било текстът да съдържа израза “подписано на езиците на съответните страни”. От Скопие обаче се възпротивили, че това не е стандартната формулировка на този тип клаузи в споразуменията на ЕС, които обикновено се подписват “на всички езици на ЕС” и на подчертан конкретен език на другата страна.

Представителят на ЕК заявил, че правителството в Скопие е било подложено на огромен натиск от страна на опозицията по този въпрос и не е склонно да отстъпи. От Брюксел са поискали да знаят дали София ще приеме позоваване на македонския език съгласно Споразумението от Преспа между Скопие и Атина за името на страната, където той е определен като “славянски език, различен от гръцкия” или евентуално пояснение под черта с формулировката от съществуващите вече двустранни споразумения между България и Македония.

Българската страна е настояла, че всякакви решения за приемане на компромис ще се вземат в София на най-високо ниво и е подчертала, че парламентът в Скопие в този си мандат е ратифицирал Споразумението за добросъседство между София и Скопие, където въпросът е уреден с израза подписан “на конституционните езици на двете държави”.

От ЕК изразили разбиране за чувствителността на въпроса за България, което поставя Брюксел под натиск от две страни, но споразумението за статута на бежанците е от изключително значение за ЕС и не може да бъде забавяно. От ЕК предложили София и Скопие да потърсят уреждане на този въпрос на двустранно ниво министри на външните работи.

В заключение на информацията от срещата българската страна отбелязва общото впечатление на нежелание на ЕК да приеме аргументите на България и опит да се внуши, че София опитва да попречи на процес заради въпрос, който вече е решен с Преспанското споразумение.