Публикуваме писмо на Вяра Иванова, споделено в Edna.bg:

"Скъпо, бъдещо Аз,

щастлива ли си в момента, в който четеш това писмо?

Господи, надявам се да си щастлива.

Премина през толкова много изпитания, надявам се да си все още тук, за да прочетеш това писмо.

Господи, дано да си тук.

Болката никога не е нещо лесно и приятно, нали? Връзките, разделите, сърдечната болка, емоционалните травми. Да, те са част от живота и сигурно вече си се примирила.

Но се надявам, че в момента, в който четеш това писмо, животът ти е по-хубав.

Все още ли я има онази непрестанна болка? Все още ли се терзаеш за същите неща като преди години?

Така се надявам да си преминала вече през това.

Поглеждаш ли се в огледалото всеки ден и харесваш ли човека в отражението? Уверена ли си в себе си?

Надявам се, че си.

Плачеш ли често? Правиш ли го толкова често, колкото едно време? И когато плачеш, това сълзи от щастие ли са?

Надявам се, че са...

Намери ли някой, който да те обича толкова, колкото ти обичаш него? Държи ли се добре с теб?

Надявам се, че е страхотен.

Пишеш ли все още? Четеш ли? Ходиш ли на театър? Намираш ли време за всичко, което харесваш?

Надявам се, че успяваш.

Все още ли си добра? Усмихваш ли се на хората?

Надявам се, че си искрена.

Щастлива ли си в момента, в който четеш това писмо?

С цялото си сърце се надявам да си!"