Сираците на 11 септември 2001
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Статистиката показва, че жертвите на атентата на 11 септември 2001 година са почти 3000 души.
Това са хората, които са изгубили животите си под руините. Колко са обаче онези, чиито животи също са рухнали, защото са изгубили съпруг, син, дъщеря или майка, например? Ще ви разкажем историята на Майкъл Файбър, чиито баща е загинал в атентата при изпълнение на служебните си задължения.
„Аз съм синът на пожарникаря Алън Файбър. Той имаше добър живот. Гледам портрета му и се надявам да е горд с мен”, разказа Майкъл Файбър, предава NOVA.
35-годишният мъж е едно от децата, чийто бащина подкрепа е заровена под праха след рухването кулите близнаци.
„Беше вторник сутрин. Аз бях на 15 години. Беше прекрасен ден – слънчев, без облак в небето. Баща ми работеше. Бях в гимназията и чухме слух за малък самолет, който може би е ударил сградата World Trade Center. Никой не обърна особено внимание. След това учители спряха да преподават, ученици започнаха да се прибират у дома. Един приятел се обади и ме пита искам ли да играем футбол. И аз се съгласих. Изобщо не съм си представял, че ще получа телефонно обаждане след 2-3 часа с някаква нереална пожарникарска история за това какво е направил баща ми“ , разказа Майкъл.
411 са служителите на спасителните служби, които се отзовават на сигнали и загиват, докато се опитват да спасят други хора.
„След това дойдоха дни на търсене. Беше като на филм. Обикаляхме Ню Йорк с четка за зъби или за коса заради ДНК-а пробите на издирваните. Помня, че с майка ми и сестра ми чакаме в нюйоркската библиотека, за да ги предадем. Казаха ни, че ако го намерят, ще ни се обадят. Никога не се обадиха. До ден днешен няма открита и следа от него. И това е ужасното. Един нелеп край”, каза още той.
Следват години, в които Майк, сестра му и майка му изграждат наново живота си.
„Бях 15-годишно хлапе без баща. Беше тежко. Вглеждах се в това, което другите правят с бащите си. Нямаше го до мен, когато се учих да карам кола, нямаше бащина фигура, с която да се съветвам за момичета, да говорим за спорт. После минах през колеж, завършване, сватба, първо дете, купуване на къща. Мисля за всички моменти, които пропуснахме да изживеем заедно”, каза още мъжът.
За Майкъл баща му е истински герой.
„Тези пожарникари са знаели каква е опасността, те са знаели какво правят. По принцип знаят, че всеки ден е риск, руска ролетка, но ето това е бил денят на куршума. Понякога си мисля, ако баща ми беше все още жив, ако този ден му беше почивен и си беше останал у дома”, каза още мъжът.
Майк и сестра му се включват във фондация „Децата на вторник“. Вече 20 години се събират, за да почитат паметта на майките и бащите си.
Днес самият Майк е баща. Времето е притъпило чувството за несправедливост и яркостта на образите около руините. За 20 години празнотата от загубата вече се е запълнила с чувството, че всички те са потомци на герои. Името на баща му е написано на мемориалната плоча до днешния небостъргач, който се издига на мястото на рухналите кули.
Пенчо Милков подписа меморандум за сътрудничество между Русе...
Внезапно почина Благовест Пунев
Две млади русенки пострадаха при катастрофа край Разград
НАПАРАПЕТВАНЕ
Пенчо Милков подписа меморандум за сътрудничество между Русе...