"Новите мерки на правителството за справяне със социалната и икономическа криза, в резултат на пандемията, са отражение на това, което се случва по улиците, и на това, което някой очаква да се случи"

Това каза за БНТ президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Синдикалният лидер гостува в студиото на Сутрешния блок заедно с изпълнителния директор на Асоциация на индустриалния капитал Добрин Иванов, за да коментират анонсираните по време на антиправителствените протести нови мерки на кабинета за справяне с COVID-19 и социалната и икономическа криза в резултат на пандемията.

"Мярката за увеличение на средствата за заплата в 28 агенции е нещо, което ние напяваме от 10 години. От 10 години средствата се разпределят по министерства, министерството отделя големия пай и каквото остане - отива надолу по агенциите. По тази причина заплатите в агенциите, които работят на терен, чувствително изостават. Тоест това е трупан от години проблем, но сега се намира някакво решение", продължи Манолов.

Той призна, че не му е напълно ясно "какъв е крайният план, какво се цели".

"То може да се чете между редовете, някак си да гасим пожарчета, възникнали тук и там, с политически привкус", отбеляза синдикалистът и добави, че не знае какво ще се случи в бъдеще.

За бизнеса новите мерки са по-скоро социални и по-малко икономически, заяви пък Добрин Иванов.

"Повишаване на пенсиите и на заплатите в администрацията целят единствено и само подобряване на статуса и на положението на тази социална група", подчерта той.

Според него икономическите мерки са били лансирани в първия пакет мерки.

"За една помощ много по-важно от размера ѝ е дали стига до нуждаещия се навреме. Това не се случи по отношение на икономическите мерки за бизнеса", обобщи Иванов.

Той даде пример за забавяне с мярката за подкрепа на ликвидността:

"Стартира известната схема в ОП "Иновации и конкурентоспособност" за подкрепа на микро и малки предприятия, която търпи изключително голямо забавяне, да не кажа драматично. Има около 27 000 кандидати, оценката върви на около 15 000, половината от оценените са сключили договор, а още по-малко са получили парите. Тоест 5 месеца след избухването на кризата парите са стигнали до около 7 000 малки микропредприятия."

За него това е недобре обмислена мярка - финансирането не е трябвало да минава през оперативните програми, което прави процедурата тромава.