На 2 септември 1916 г. загива Луи Айер.

Швейцарецът с българско сърце, както го нарича документалният филм на "Българска история" от 2014 г., умира на фронта през Първата световна война като български офицер, при отбраната на Дойран.

Основателят на спортното движение в България педагог Луи-Емил Айер пристига в страната ни по покана на българския просветен министър Георги Живков, отправена през 1893 г. към група педагози, сред които е и той. 28-годишният по това време Айер и колегите му имат задачата да поставят основите на спортното образование в страната.

Учителите са разпределени чрез жребий в различни български градове. Така Айер заминава за Лом, където преподава физическо възпитание (1894), след това - за Силистра (1903) и Русе (1909). Той е главен треньор на юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс. Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз „Юнак“.

При избухването на Балканската война Айер се включва в българската войска като доброволец. В Междусъюзническата той е командир на Първа рота на 12-та лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст „За храброст“.

След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913 г. издава на френски книгата „Pro Bulgaria“ (За България), в която защитава българските позиции и дарява всички приходи на българските ветерани от войните. Наскоро тя бе преведена на български език.

Още за историята на швейцареца, отдал живота си на родината ни, може да видите тук.