Колективният имунитет е единственият начин за справяне с вирусите. Въпросът е как да се стигне до него.

През януари Китай постави 50 жители на Ухан под карантина. От тогава строги авторитарни мерки за борба с новия вид коронавирус предприеха и много либерални демокрации. До средата на март почти всички държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прилагаха една или друга комбинация от такива мерки като затваряне на училища и университети, преминаване на дистанционна работа, преустановяване на обществения транспорт, ограничаване на обществените мероприятия и забрана на вътрешни и международни пътувания. Една западна държава, обаче, стана изключение.

Без да въвежда карантина или извънредно положение, Швеция призова гражданите си да се самоизолират и доброволно да спазват дистанция. За да изправят кривата на заболеваемостта, шведските власти все пак въведоха някои ограничения – забраниха събирането на повече от 50 човека на едно място, спряха да сервират в баровете, въведоха дистанционно обучение в средните училища и университетите и така нататък. Но се отказаха от строг контрол, глоби и полицейски надзор, пише БГНЕС.

Шведите промениха поведението си, макар и не толкова радикално, както гражданите на други западни демокрации. Много ресторанти продължават да работят, както и по-рано, но посетителите в тях намаляха. Децата ходят на училище. А за разлика от съседна Норвегия (и редица азиатски страни), Швеция реши да не въвежда никакви приложения за проследяване на заболяването – основно заради правото на личен живот и самостоятелност.

Официално шведските власти не са си поставяли за цел постигането на колективен (или стаден) имунитет. Според много учени, такъв се постига, когато повече от 60% от населението преболедува. Но повишаването на общия имунитет определено е част от стратегията на шведското правителство. Най-малко изглежда логично следствие, когато остават отворени училищата, ресторантите и по-голяма част от предприятията.

Главният епидемиолог на страната Андерс Тегнел предполага, че Стокхолм може да достигне стаден имунитет още този месец.

Математикът от Стокхолмския университет Том Бритън, на базата на поведенчески модел, предположи, че за да се спре по-нататъшното разпространение на вируса, ще бъде достатъчен 40-процентен имунитет в столицата. Според него, този момент може да настъпи до средата на юни.

В някои кръгове Швеция си спечели похвали за това, че е успяла да запази някакво подобие на икономическа нормалност при смъртност на глава на населението по-ниска, отколкото в Белгия, Франция, Италия, Нидерландия, Испания и Великобритания.

Други критикуват Швеция, мотивирайки се, че в съседните страни показателите за смъртност са значително по-ниски. Подчертава се, че Швеция не е успяла да защити възрастните и мигрантите.

Тегнел признава, че повече от половината смъртни случаи, причинени от COVID-19 са в домове за възрастни, като обяснява това със закъснялото въвеждане на мерки за безопасност като носенето на маски, например.

Имигрантите също пострадаха от епидемията непропорционално много – като правило, стандартът им на живот е по-нисък, а голяма част от тях работят в областта на услугите, която не е възможно да се върши дистанционно.

Шведските власти, обаче, уверяват, че повишеното ниво на смъртност в дългосрочна перспектива е сравнимо с общото такова. Опитите на различни държави да спрат разпространението на вируса са обречени на провал – в крайна сметка ще се заразяват все повече хора. Когато другите държави бъдат залети от втора смъртоносна вълна, пикът на пандемията в Швеция ще е отминал.

Реакцията на Швеция не е идеална, но тя успя да укрепи имунитета на младите и здравите, при които рискът от сериозни усложнения е най-малък, изравнявайки едновременно с това кривата. Интензивните отделения в страната не са препълнени, а болничният персонал, въпреки повишеното натоварване, успява да се справи и с допълнителните задължения, свързани с грижата за децата – все пак детските градини и малките класове продължават да работят.

Без значение дали са признали официално шведския подход или не, но в момента много страни се опитват да му подражават. Съседните Дания и Финландия възобновиха занятията за долните класове. Германия отвори малките магазини. Италия скоро ще отвори широко парковете, а Франция се готви да възобнови дейности на някои нестратегически отрасли, включително селскостопанските пазари и малките музеи, както и училищата и детските градини. Дори в САЩ, където броят на заболелите е най-голям, някои щати по настояване на президента Доналд Тръмп, отслабват ограниченията. Тръмп неотдавна критикуваше шведския модел, без да се притеснява от използваните изрази, а сега самият той прави абсолютно същото.

Отслабването на мерките си има своите основателни причини.

Ще бъдат необходими няколко години, за да се изчисли общата загуба от смъртните случаи, банкрутите, уволненията, самоубийствата, психическите проблеми, срива на БВП, загубата на инвестиции и други загуби, свързани не толкова с вируса, колкото с мерките за борба срещу него. Още отсега е ясно, че икономическите и социални последици от карантината са огромни: според оценки на ОИСР, всеки месец на ограничения съкращават икономическото развитие на страните с 2%. По прогнози на ОИСР, икономиките на Франция, Германия, Италия, Испания, Великобритания и САЩ в края на годината ще свият с повече от една четвърт. Безработицата ще се увеличи до нива, невиждани от 1930 година насам, а социалните разногласия ще се засилят.

Не е възможно да се спазва карантина до появата на ваксина. Отказът от режим на изолация, напротив, ще облекчи икономическото, социалното и политическото напрежение. Освен това ще позволи на населението да изработи имунитет, който в крайна сметка ще стане най-малкото зло в борбата срещу COVID-19. Все още има много неясноти около болестта, но държавите, запазващи режима на карантина, рискуват в бъдеще да се сблъскат с още по-сериозни огнища. Ако последват шведския модел за постигане на стаден имунитет, пандемията ще приключи по-рано, а загубите от нея ще бъдат по-малки.

Шведският подход към епидемията е отражение на самобитната култура на страната и може да се окаже неприложим в други държави. Да се разчита на личната отговорност на гражданите и да се спазват официалните препоръки може и да не проработи извън Скандинавието.

Швеция е особена държава, за която е характерно високото ниво на доверие не само между гражданите, но и към държавните институции. Шведите се отнесоха сериозно към препоръките на властите и ги изпълняват с ентусиазъм, което трудно може да се очаква от гражданите на други страни.

Освен това шведите, като цяло, са по-здрави в сравнение с гражданите на други държави, затова в други части на света може да се наложи прилагането на други мерки за безопасност. При отмяната на ограниченията страните трябва да отчетат шведските грешки по отношение на възрастните и имигрантите – маските и друг вид защитно оборудване в домовете за възрастни трябва да бъдат достъпни. Трябва да се обърне специално внимание и на хората, работещи в областта на услугите, които са подложени на по-голям риск заради възрастта или физически проблеми. Основната цел е да се запазят хората от рисковите групи без въвеждането на масова карантина.

Колкото повече учените научават за вируса, а властите разработват вси по-нови и по-ефективни способи за спиране на заразата, въвеждането на карантина става все по-слабо защитимо. Даже в държави като САЩ и Великобритания, в която общата численост на рисковите групи е значително по-висок, загубата от предохранителните мерки ще бъдат по-малки, отколкото ако всички хора бъдат затворени по домовете си. Пътят към постигането на стаден имунитет предполага, преди всичко, защита на уязвимите. Швеция се учи от собствените си грешки, но сега ситуацията в страната е под контрол.

Масовите карантини стават все по-нетърпими и държавите постепенно осъзнават, че най-реалистичният вариант е контрол над епидемията, а не пълна победа над нея. И започват да се отварят. За да се намали броят на жертвите ще помогне спазването на разумна социална дистанция с цел избягване претоварването на здравната система, усъвършенстване методите на лечение и по-успешна защита на рисковите групи. В крайна сметка, единствената надеждна защита от тази болест е повишен и стаден имунитет, при условие, че уязвимите групи от населението са защитени. Каквато и оценка да заслужават шведските мерки за борба с пандемията, другите държави започват да осъзнават, че по отношение кривата на заболеваемост тя е изпреварила останалите.

***

Нилс Карлсон – професор по политология в университета Линчьопинг, президент и генерален директор на Института за икономически изследвания.

Шарлота Щерн – професор по социология, специалист по организация на труда в Стокхолмския университет и заместник-генерален директор на Института за икономически изследвания.