Най-напред – благодаря за вниманието Ви, изразено в 3 хиляди и 300 лайка и над 300 коментара.

Доста коментатори обаче не са съгласни с мен – за първи път се случва това с моя дописка.
Благодаря и на техните критични гласове.
Вероятно не съм бил достатъчно ясен.
Има една фраза: „Тръгнеш ли да се обясняваш, вече си загубил“.
Но, все пак, нека кажа няколко думи.
***
„С черешови топчета по Слънчев бряг“ трябва да се чете заедно с предишната ми дописка „Оставка за …шума“.
В нея е казано, какво не вижда или се прави, че не вижда Властта – а тя обикновено не вижда важното.
Шумът ли е главният проблем на България?
Да – ако имаме предвид най-вече нечленоразделният шум, който произвеждат тъкмо политиците от четвърт век насам.
***
„Все от някъде трябва да се започне“ – казват някои читатели.
Но кога най-после ще се захванат със Същественото, със Съдбоносното?
***
Кога – след хиляда години ли – някой ще направи толкова театрална акция срещу наркотиците?
Всички са наясно, че Слънчев бряг е тържището Илиянци за наркотици.
И те ще се продават, дори в Слънчев бряг да стане тихо като в изоставена селска църквица.
***
Признавам си, че винаги съм харесвал съпротивяващите се.
Затова не приемам млади хора да бъдат наричани престъпници и тарикати.
А и има ли по-големи тарикати от повечето наши политици, които от Нещо правят Нищо, а после дори се фукат.
***
Някои твърдят, че протестиращите били подстрекавани от работодателите си.
Може да е донякъде вярно.
Но и на доста нагласени студентски „стачки“ се нагледахме
преди 4 години – тях пък ги мотивираше бивш американски посланик.
Това е дори още по-неприлично.
***
Пак ще повторя, че положението на значителна част от младите хора у нас е безнадеждно.
Затова се потапят във насилено веселие – диво и необуздано.
Но кой ги направи такива?
Отговорът ви е ясен.

Кеворк Кеворкян