Директори отново се опасяват от затваряне на училища - този път заради кризата с газа

След броени дни около 700 000 ученици заедно с техните родители и учители ще напълнят 2347-те училищни дворове, отбелязвайки началото на новата 2022/23 г. учебна година. За първи път училищния звънец ще чуят близо 60 000 първокласници. За разлика от последните две пандемични години този 15 септември се очертава да е по-празничен - с подобаващите за случая тържества, които планират повечето училища благодарение на намаляващите случаи на ковид. Иначе големи новости в сферата не предстоят - реформата в българското училище приключи - вече всички ученици от 1-ви до 12-и клас учат по нови учебници и в края на всеки етап държат изпити по новите учебни програми. Голямата промяна в качеството на обучението обаче още е на път да се случи. А в очакването ѝ тази година отново са предвидени новости за учениците, макар и не големи. Какво трябва да знаят родители и деца за предстоящата учебна година обобщи вестник СЕГА.

По-кратки, но повече часове от 5-ти до 7-ми клас

Сред промените, на които ще се натъкнат учениците от 5-и до 7-и клас още от 16 септември, ще са по-кратките учебни часове - 40 вместо 45 минути. Това ще е новост само за 22% от училищата, които досега са учили с 45-минутни часове. Останалите или учеха на две смени, или над 30% от децата са били в целодневно обучение - условия, които им даваха възможност за 40-минутни часове.

За сметка на това всички ще усетят на плещите си малко по-тежката учебна седмица вследствие на увеличения брой часове по български, математика и география. Петокласниците ще имат 1,5 часа повече учене на седмица (51 часа повече годишно) - по половин час допълнително за математика, за български и за география. Досега максималният им брой часове бяха до 30.5 часа общо на седмица, а от т.г. те се увеличават до 32 на брой.

Шестокласниците ще учат половин час повече по български език и половин час допълнително по математика, или 1 час повече седмично (36 часа повече на година). Общият им брой часове за седмица също се увеличава до 32 на брой, колкото става максимумът и за седмокласниците (от 31.5 на 32 часа седмично). При тях обаче промяната е най-лека - часовете им се увеличават с половин час седмично само по география, или с 18 часа на година. Догодина при тях математиката трябва да се увеличи с още половин час на седмица.

По-дълга междусрочна ваканция

Промени има и при ваканциите. Най-съществената касае междусрочната ваканция, която от един ден, както бе досега, се увеличава на пет дни. Догодина тя е предвидена между 1 и 5 февруари, така че родителите вече могат да планират отдиха за децата си. При останалите ваканции големи промени няма - есенната ще е ден по-дълга, коледната - ден по-кратка, а 10-дневната пролетна вместо традиционно на 1 април ще започне на 8 април.

Разместванията във ваканцията няма да се компенсират с по-ранно начало на учебната година, както предложи екипът на бившия министър акад. Николай Денков - по темата има твърде много разногласия. Новата учебна година също така няма да се удължава с 2 седмици за учениците от 1-ви - 6-и клас, каквито намерения също имаше. Децата от 1-ви -3-ти клас ще приключват училище, както досега, на 31 май (учебните им седмици остават 14), а тези от 4-ти до 6-и клас - на 15 юни (16 учебни седмици). Най-големите - от 8-и до 11-и клас, ще учат традиционно до 30 юни.

При изпитите също няма промени, с изключение на тези в 10-и клас (планирани за 29 и 30 май, когато ще са и тестовете за седмокласниците, започващи в 9 ч.), които вече ще започват в 11 часа, а не в 10 ч.

Нови учебни програми - догодина

Новата учебна година няма да дойде с нови учебни програми, каквито бяха първоначалните очаквания. Министерството на образованието започна голям преглед на програмите от 1-ви до 10-и клас, като се допита до широк кръг ученици, учители и родители какво в тях да се промени. В резултат на анкетите бяха откроени редица слабости - претрупване с информация, неясен език в учебниците, несъобразено с възрастта на учениците съдържание и др. Направени бяха предложения и за конкретни редакции - най-вече в програмите по български език, но и по математика, география, биология, информатика. Обобщеният доклад от прегледа на учебните програми вече бе представен от МОН, но той ще послужи само като основа за конкретни предложения за промени. Такива ще бъдат разгледани от работни групи с участието на учители, психолози и др. Чак след това евентуалните промени в учебните програми ще бъдат предложени за обществено обсъждане. Срокът за това е до 31 октомври 2022 г. Така че нови програми може да очакваме най-рано около Коледа, а за нови учебници, които следва да отразят корекциите в тях, ще почакаме още.

Ще затваряме ли пак училища?

Макар пандемията да отстъпи на заден план и училищата да се приготвят за нормална година, притесненията около бъдещото обучение не са съвсем изчезнали. Новозаразените за броени дни могат да тръгнат нагоре, а школата да бъдат изправени пред дилемата да минават ли и при какви условия към онлайн обучение. Просветното министерство казва, че водещо в случая е МЗ. Това означава, че вероятно ще се разчита на националния план за действие при ковид, според който при 20% отсъстващи ученици ще се минава към дистанционно обучение - ако областта е в етап 3, а при попадане в етап 4 школата ще се затварят изцяло. Планът обаче е толкова обтекаем, че директорите и сега нямат яснота при каква заболяемост и колко запълнени интензивни легла ще трябва да пратят всички онлайн. Не е ясно при какви точно условия ще трябва да се носят маски, за кои класове ще са задължителни те, нито кога и по колко пъти на седмица например ще трябва да се правят ковид тестове за учениците, или пък откъде ще се поръчват.

На този фон тревогите на директорите са изместени в друга посока - кризата с газа и опасността заради липса на достатъчно средства за отопление училищата да излязат в "газова ваканция" през зимата. Те вече получиха 20% увеличение на издръжката за гориво и отопление, но за учебните заведения на газ, каквито са доста от школата в София, Добрич и Стара Загора, средствата се оценяват като недостатъчни. Опасенията на училищните началници са, че властта може да се хлъзне по най-малкото съпротивление - затваряне на училищата и преминаване към онлайн обучение. Според тях обаче то би било пагубно за учениците, които вече три години учиха дистанционно и последиците от това се видяха на последните изпити.

Служебният просветен министър проф. Сашо Пенов увери, че се прави всичко възможно да се осигури необходимото отопление и да се гарантира максимално присъствено обучение при минимален риск за здравето на ученици и учители. "В момента се събира информация за обезпечеността на учебните заведения за предстоящия отоплителен сезон. МОН обобщава тази информация и се прави ежедневен анализ на ситуацията, така че да не се стигне до прекъсване на учебните занятия", успокои той. Дни преди старта на новата учебна година обаче не е ясно колко са рисковите училища, чиито бюджети няма да стигнат за заплащане на сметките за отопление, нито има яснота дали и с колко държавата ще ги дофинансира.