Невиждано желание за поправки във военните закони се наблюдава в последно време.

Седем законопроекта в областта на отбраната и въоръжените сили се надяват Народното събрание да ги обсъди и приеме след лятната ваканция. Една част от тях целят привеждане на Плана за развитие на въоръжените сили в законови норми, а друга търсят начини и форми за въвеждане на наборната военна служба. Заслугите за тази законодателна активност са на правителството, депутатите от ПГ на Патриотичния фронт и независимия народен представител Велизар Енчев, пише Труд.

Министерският съвет предлага промени в Закона за отбраната и въоръжените сили и Закона за резерва на въоръжените сили. Комисията по отбрана вече даде своята подкрепа на първо четене. Патриотичният фронт и Велизар Енчев искат у нас да има и наборна военна служба освен професионална. Освен това независимият народен представител настоява за промени и на правилата за преминаване през наша територия и пребиваване на съюзнически и други войски.

Законопроектите на Патриотичния фронт за промени в законите за отбраната и въоръжените сили и за резерва не събраха в комисията по отбрана необходимия брой гласове, но това не означава, че няма да бъдат дебатирани в пленарната зала. Същото се отнася и за първия законопроект на Велизар Енчев, който ще урежда връщане на наборната служба.

Все още комисията по отбрана няма становище по неговия законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили.

Седмият законопроект е съвсем най-пресен. Внесен е в деловодството на парламента от Велизар Енчев. Той предлага промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили, според която младежите, навършили 18 години, да постъпват на доброволен принцип в център за военно и професионално обучение към Министерството на отбраната.

И още: „За времето на обучението младежите да преминават 6-месечна военна и гражданска подготовка, като придобиват военна и гражданска специалност в областта на строителството и транспорта.“ Според депутата ядрото на този център, който трябва да бъде създаден от Министерството на отбраната, ще бъде Държавното търговско дружество „Главно управление строителство и възстановяване“ (ГУСВ).

Най-големият радетел на връщането на наборната служба, която бе премахната от 2008 г., е кандидатът за президент на патриотите Красимир Каракачанов. Той има сериозна съпротива от страна на управляващи и опозиция. Министърът на отбраната Николай Ненчев вече излезе публично с разчети, които показват, че професионалният войник е по-евтин от наборния поне с 1000 лв. на месец.

Лошото обаче е, че няма войници на заплата. Няма и политическа воля у мнозинството за връщане, дори под определена форма, на доброволното носене на военната служба. А войници трябват – особено на границата. Днешният мобилен способ за опазване на браздата е бил пробван след Ньойския договор и отхвърлен. След задълбочен анализ тогавашните държавници са дръпнали чертата и казали: „Може двама войници да имаме, но да са на границата!“ Така било и преди 70 години, когато гласуваната от парламента формула „Гранична милиция“ бързо била сменена с „Гранични войски“, които преминаваха от военното към вътрешното министерство и обратно, но винаги бяха в състава на въоръжените сили.

Прогнозата е много лесна. Септември няма да върне наборната военна служба. Нито този парламент, нито който и да дойде на власт ще се осмели да си сложи тази беля на главата. Впрочем предизборната кампания на Красимир Каракачанов ще подскаже доколко тази негова идея има поддръжници. Разбира се, ако не реши, че тя би му попречила в борбата за повече избиратели.

Същата съдба ще сполети и промените на Велизар Енчев. Неговите предложения априори се определят като неприемливи. Дори в тях да има нещо рационално. Ако се направи класация, ще се види, че това е депутатът, който най-често и най-активно защитава своите тези в публичното пространство, но без никакъв резултат в пленарната зала.

Неговата идея, макар и с редица разлики, се доближава до взетите наскоро решения в Словакия. Тамошната армия обяви, че започва подготовка по връщане на активния военен запас, какъвто в момента не съществува. През 2017 г. трябва да са обучени първите 50 запасняци, като всеки от тях ще получава за това €600 на година. Дотук е разликата.

Първо, става дума за запас, не и за наборна служба. И второ – за добро възнаграждение. Къде е обаче приликата? Запасняците ще получават професия, която да могат да упражняват и в мирно време, например сапьори и химици. Армията би могла да ги използва при определени ситуации като природни бедствия както в страната, така и зад граница. В случай на природна катастрофа запасняците ще бъдат освобождавани от работните си места, а заплатата им ще бъде поемана от армията, като към нея ще се добавя надница според военното звание. (В Словакия задължителната казарма бе отменена през 2006 г. Днес професионалната армия на страната е около 13 000 военни.)

У нас това все още не може да стане и със запаса. Липсва ни гъвкавост. Държим единствено на професионалната армия и толкова! Водим стотици хиляди на военен отчет, но нямаме пари да извикаме стотина да видят къде им е мястото при едно военно положение! А какво остава да ги обучаваме или да им даваме професия Така че и тук прогнозата не е трудна. Предложенията на Велизар Енчев няма да минат.

От седемте законопроекта ще останат само двата на правителството – за промени в отбраната и въоръжените сили и за резерва. И по тях има скептици, но мнозинството едва ли ще пренебрегне волята на правителството на Бойко Борисов.