Сланите нанесоха големи поражения върху овошките.

Пропаднали площи има в района на Силистра, Тутракан, Русе. Производителите са притеснени за реколтата си, която на места може да достигне до 100% загуба.

През изминалата година имаше подобен проблем. Тогава овощарите получиха държавна помощ de minimis след представяне на протокол за 100% пропаднали площи.

Към момента производителите настояват за компенсации преди 20-ти април – срокът, преди който те не могат да застраховат продукцията си.

„Има големи поражения от сланите при овошките. Те започнаха преди около две седмици, но това не значи, че ще спрат до 20-ти април. Освен това колкото по-едро е плодчето, толкова по-лесно замръзва.

Преди 20-ти април застрахователите не носят риска от слана. Земеделските производители, които имат 100% пропаднали площи имат право на държавна помощ по регламент. Обаче държавната помощ, която получават е доста по-малка от обвързаното подпомагане. Нейната стойност е около 50-60 лв./дка, защото по регламент трябва да имат застраховка на съответното насаждение.

Който има застраховка получава 70%-80% от разходите към момента, а който няма – 40-50% от тези общо 80%“, коментира пред Фермер.БГ Димитричка Търпанова, зам.-председател на Добруджански овощарски съюз (ДОС).

През 2018 г. след разговори с бранша, ресорното ведомство разбра, че няма как производителите да имат застраховки за зимно измръзване. Същата е и ситуацията и в момента – фермерите няма как да имат сключени застраховки за мероприятие „слана“.

„Тогава дадоха подпомагане на производителите, които имат пропаднали площи, като го отпуснаха по правилото на de minimis. Със заповед на министъра се определиха сумите от порядъка на 120-160 лв./дка. Тогава не се изискваше застраховка, защото се разбра, че няма как да има. Това, което пък трябва да се знае по правилото на de minimis е, че всеки производител има право на 15 000 евро в рамките на 3 години назад“, обясни Търпанова.

Николай Колев, председател на Съюза на Дунавските овощари (СДО) също коментира пред Фермер.БГ ситуацията с овошките.

„Тази година цъфтежът започва доста рано. Кайсията вече прецъфтя, прасковата, сливата, черешата цъфтят в момента. Това е един доста ранен срок за цъфтеж, тъй като все още има слани. Преди седмици имаше сериозни слани, като температурите паднаха до -6 градуса на места. Това директно унищожава цялата реколта. Дори имаме член на УС, който има една градина с череши в ниското, която е на 100% унищожена. Това означава, че той няма да има реколта от тази градина, заради ясното време и ниската температура, която пада през нощта“, каза Колев.

Фермерът е категоричен, че времевия период на застраховането трябва да се промени.

„Ние искаме да застраховаме по-рано, както го правят колегите в Италия – там застраховат на червен бутон. А тук не можем да застраховаме преди 20-ти април. Това е абсурдно! Климатът се променя, цъфтежът се измества напред. Имаме 30 дни по-ранен цъфтеж при кайсията, в сравнение с датата, от която можем да застраховаме, т.е целият риск го носим ние. Фактически смисълът се губи при застраховката от слана. След 20-ти април вероятността за падане на слана е толкова малка, че не си струва въобще да се прави застраховка“, категоричен е председателят на съюза.

По време на годишното събитие на овощарите – Дунавски овощари 2019 г. фермерите отнесоха въпроса и към зам.-министър Вергиния Кръстева.

„20 април е съвсем скоро. Всичко това изисква събиране на всички протоколи и оценката им. Трудно ми е да отговоря дали до 20-ти април можем да пуснем и изплатим компенсации. Не може да се ангажираме и да обещаем. Ще видим и анализите от протоколите. Когато има протокол за 100% пропаднали площи се получава до 80% обезщетение. И сега това ще се случи. Но дали ще се случи до 20-ти април ми е трудно да обещая“, каза Кръстева.

Николай Колев обясни, че овощарите работят с редица застрахователи, като в Русенско има фирми, които коректно плащат щетите при мероприятие „градушка“. За риск от слани обаче все още няма такава компания, която да поеме риска от земеделските стопани.