Сайтът Sabotage Times, създаден от съоснователя на известното мъжко списание Loaded, е известен със свободните си коментари и трибуната, която дава на независими външни автори. „И така, Бразилия 2014. Вълнуващо, нали? Всеобщо щастие и ококорен оптимизъм от началото на турнира. Но, ако трябва да бъда честен, мразя почти всеки отбор тук. Не повече от Англия.“, започва Moolag и описва информационното насищане около Световната купа.

„Не винаги е било така. По време на първенството в САЩ' 94 все още беше възможно да бъдеш завладян, съблазнен от отбор. Преди Интернет бума, имаше много повече непознати отбори и играчи и не беше пълно с хипстърски блогове на футболни фенове-женчовци, които да ви кажат всичко за тях.

Играчите на България, бореща се с пост-комунистическия икономически климат, дойдоха от нищото и направиха някои стилни и смъртоносни футболни контраатаки, стигайки почти до края. Но не само успехът на терена прави България любимия ми отбор. А и различния начин, по който играчите изглеждаха. Те бяха аутсайдери. Разбойници. Мрачна и невъзмутима банда скитници от Изток, равнодушни към песните и танците на Запада.

За да разкажем историята на България' 94, трябва да се върнем към 1989 г., когато падането на комунизма и премахването на търговските ограничения означаваше, че играчите вече могат да отидат да играят там, където, по дяволите, им харесва.

Находчивият Христо Стоичков – чиито спринтове и фантастичен изстрел му спечелват прякора "Камата" – се премества в Барселона в дрийм тийма на Кройф през 1990 г. и започва да засипва с голове в партньорство с Ромарио. Това се случва след като изтърпява два месеца наказание в първия сезон заради настъпване на съдията. Мрачен, избухлив, но пълен с талант, Стоичков би могъл да бъде изигран от Де Ниро от ерата на „Разярения бик“.“

Авторът описва още Емил Костадинов, когото сравнява с британския футболист Стив Ходж през 86, и "The Big Man Up Top" Любослав Пенев, като симпатично иронизира прическите им - т. нар мюлет (футболно киче), каквато 20 години по-късно има Диего Коща.

„Изключение от правилото (коса и футболна мъдрост) е "Магьосникът", 27-годишният талантлив халф, хванат в капана на тялото на 200-годишен мъж...“ е описанието за Йордан Лечков.

„Защитникът Трифон Иванов обаче беше този, който ни накара да възкликнем: „Какво, по дяволите е това?“ Със своята дива грива, брада, сключени вежди и хлътнали червени очи, той напомняше на планински вълк на метадонова програма“, пише Moolag.

По-нататък той разказва за мачовете на националите ни от САЩ 94', цитирайки изказване на Стоичков след шокиращия резултат срещу Германия: „За да бъда честен, това беше лесна победа“.

„Все още търся една нова България“, завършва авторът.