200 фирми у нас произвеждат безпилотни летателни средства

Българската армия има спешна нужда от съвременни отбранителни системи, които войната в Украйна доказа, че са незаменими на бойното поле. Това са дроновете.

Въпреки че близо 200 фирми у нас произвеждат безпилотни летателни средства, бавните, мудни и тромави обществени поръчки, често обжалвани от некласираните участници, спъват модернизацията на армията. За това алармират от висшето военно ръководство на въоръжените ни сили и поискаха гласуването на специален закон за обществени поръчки в армията, предава БНТ.

Дронове - най-ефективната и най-евтина бойна иновация в съвременната война. Конфликтът в Украйна ясно показа грешната отбранителна доктрина, върху която години наред се обучават армиите в света. Резултатът - цивилен квадрокоптер за 500 долара, с прикрепена към него мина, унищожава танк за 6 милиона. Еднометров катер - дрон с експлозиви потопява десантен боен кораб, струващ над половин милиард долара.

"Аз мисля, че за всички е ясно, че ролята на безпилотните системи, било то въздушни или морски, в съвременните условия е безспорна. Виждате и уроците от войната в Украйна - тази статична, позиционна война, която е в момента, за да се избегнат загуби, за да се намали използването на личния състав. Безпилотните системи нямат алтернатива към момента", каза адмирал Емил Ефтимов - началник на отбраната.

Оказва се, че близо 200 фирми у нас произвеждат дронове от хеликоптерен и самолетен тип по най-високите световни стандарти. Тяхната продукция е добре позната на цивилното и военно ръководство на армията заради постоянното им участие в индустриални и отбранителни форуми у нас и в чужбина.

Този дрон, произведен изцяло по българска технология в Пловдив, може да носи 100 кг полезен товар, което го прави уникален в света.

"Дронове произвеждаме вече 10 г. като интересното е при нас, че ние сами проектираме, изработваме самолетите и софтуера, хардуера и цялото наземно оборудване, което е нужно за извършване на полети. Изцяло от стъклопласти, смесена конструкция - карбон и стъкло. Тъй като ние ги проектираме, технологията на производство я залагаме още на етапа на проектиране и затова получаваме параметри, значително по-добри от всички останали образци", каза Румен Димитров - главен инженер на фирма за дронове.

Основното производство са мишени за нуждите на ПВО и ВВС, които служат за мишени на полигон Шабла, по които стрелят зенитно-ракетни войски.

"Другите са по-големите, които служат за наблюдение. Тъй като те могат да имат полезен товар до 40 кг. Всичко, което е нужно, може да се качи на борда".

А, оказва се, в днешно време дроновете имат своето широко приложение не само на бойното поле, но и в борбата с природни явления или инциденти. Българско производство е и мощен шествитлов дрон от хеликоптерен тип, предназначен за гасене на пожари. Уникалното при него е, че има фабрична ракетна установка с оптика под корема и система за пускане на прахови бомби.

"Този дрон се използва за гасене на пожари, но не на големи - в някои сгради и на първи етап, когато пожарната машина още не е пристигнала на мястото", посочи Филип Радев- еврокоптер - Пловдив.

Има и противопожарна ракета.

"Тази ракета е предназначена да разбива стъклопласта и да гърми вътре с прах. Ако не е загасен огънят, те работят в звено от 4 машини, следващата машина се вдига и подава или вода през маркуч през телескопичка през прозореца, или чрез прах. Ако огънят е на открита местност, тогава противопожарни бомби от по 5 кг".

Фабричното интегриране на ракетна установка и на система за пускане на бомби прави много лесно превръщането на този противопожарен дрон в боен. И това се вижда във войната в Украйна, където трета година масово се използват различни по вид цивилни квадрокоптери, модифициарни в бойни. Най-известният от тях е селскостопанският шествитлов дрон, по-известен с името Баба Яга. И докато фирмите се надпреварват да разработват дронове с широко приложение в различни сфери, то българската армия буксува от години в това да се сдобие с машините. А причините – законови изисквания и тромави процедури с обществени поръчки.

"За нас, за Българската армия, по отношение на способности, никога не е стоял въпросът какво ни е нужно. Ние знаем какво ни е нужно, въпросът е как да го придобием. Какъв е най-рационалният, ефективен и бърз начин. Каква е връзката с индустрията, защото когато говорим за безпилотните системи, другото, което стана ясно на всички, са темповете, с които те се използват и разхода, който има на такива системи. Стотици и хиляди летят. Не са скъпи. Ефективни са. Но е нужно производство, нужно е да имаме родно производство на такива системи. Индустрията може да произвежда, но бързи ли са процедурите и е време да помислим и за това", каза адмирал Емил Ефтимов - началник на отбраната.

Друга фирма за производство на дронове, базирана в София, работи от години по проекти на НАТО за локализиране и обезвреждане на различни типове боеприпаси. У нас обаче все още не успява да се включи в модернизацията на българската армия.

"Всички безпилотни летателни апарати, с които ние боравим, разработваме и произвеждаме изцяло в България, са с много високо ниво на къстъмизация. Иначе казано - по конкретно желание на клиента, бихме могли да разработим конкретна машина, която да изпълнява конкретни задачи. Не бих казал, че има много голям интерес от страна на Българската армия, но до момента проектите, които сме реализирали, включително и RND - с НАТО, водят до изводите, че безпилотните апарати все повече и повече влизат в нашето ежедневие, както забелязваме и в различни направления по отношение отбрана и сигурност. Бихме могли да работим и с армията, Министерството на отбраната, Института по отбрана, Военна академия", поясни Станимир Начев - собственик на фирма за производство на дронове.

Но дали това е достатъчно?

"Когато говорим за дронове и използването им в момента, може би в следващата война друго ще бъде тяхното предназначение. Друг ще бъде мащабът и задачите, така че ние ще трябва да можем да погледнем малко по-далече в бъдещето и да бъдем подготвени за това бъдеще, защото войната, която се води сега, не е нашата война, която ще водим след това. Не дай си боже да имаме такова развитие на ситуацията. Всички разчитаме на мира, но за да има мир, трябва да се готвим за война", коментира ген. Константин Попов - бивш командир на ВВС и бивш началник на отбраната.

Друг важен извод от войната в Украйна е намиране на ефективни и евтини начини за обучение на военнослужещите чрез тренажори и симулатори. Оказва се - и в този технологичен сегмент България има утвърдено място.

Това е симулаторът на новата бойна машина на пехотата "Страйкър", който дава възможност на младшите водачи много лесно да свикнат с управлението на машината.

"Най-важното при използването на симулаторите е, че те намаляват изключително разходите при обучението. Т.е., когато имаш симулатор, използването на симулатор в контролирана среда ти дава възможност по всякакъв начин да се учиш, да управляваш, дори да допускаш грешки. Малко или много това се отразява само в играта и при обучението, но когато си в реална машина допускането на грешки може да коства значителна сума за държавата и съответно за армията. Поради тази причина силно препоръчително и да се преминават обучения на симулатори", каза Николай Томов - управител на фирма за симулационни тренажори.

Това е симулатор на Ф-16 блок 70, модерният самолет, който очакваме да застъпи на въоръжение в Българската армия. Чрез него курсантите много лесно и без проблеми могат да свикнат с управлението на машината и да боравят с нейните бойни системи. Във ВВС преди 15 години са закупени подобни симулатори, но те вече не отговарят на съвременните технологични изисквания за обучение на пилоти.

"Това, което виждате, е много по-напредналата технология. Водим разговори с МО по някакъв начин да бъдат актуализирана, за да се влезе в крак с новите технологии, които малко или много ще дадат един тласък на способностите на българската армия", каза Николай Томов- управител на фирма за симулационни тренажори.

Според висшето ръководство на армията действащият в момента режим на обществени поръчки пречи за закупуването на високотехнологични системи родно производство.

"Не е най-важното какво предлагат компаниите, а да се обсъди по коя процедура, защото в България няма ясно разписана процедура. Ако аз харесам вашата продукция и вие сте българска компания, по коя процедура да купя точно от вас? Трябва да бъде на състезателни начала. Там ще се появят други и процесът ще стане след години. Затова ние трябва да помислим за промяна в законодателството. Да имаме, ако трябва, специален закон за обществените поръчки в областта на отбраната и сигурността, за да можем да бъдем адекватни с времето", смята адмирал Емил Ефтимов - началник на отбраната.

В момента сделките в армията стават по 3 начина. Класическа обществена поръчка на конкурсен принцип със залагане на съответните параметри, като качество, количество, цена, гаранционно обслужване, обучение на персонал.

Вторият начин е чрез директно възлагане с избран от МО изпълнител, когато се касае за произвеждан от ограничен брой фирми, много специфичен и рядък военен артикул.

Третият подход е договаряне на ниво "правителство с правителство" или т.нар. "government to government", когато става въпрос за много скъпи поръчки, оръжия или военно оборудване. Именно по този начин с директен договор между България и САЩ ние купихме 16-те изтребителя Ф-16 блок 70 и "Страйкър"-ите. Депутатите имат притеснения и по трите подхода.

"Ние сме привърженици повече на това и в Закона за обществените поръчки и всичко, което се случва в армията, да е максимално открито, максимално прозрачно, защото включително последната година има практики и сделки, които бъдат сериозна тревога у нас. За съжаление голяма част от тях са обвити в определена степен на секретност или пък се пробват с други подходи като government to government - държава с държавата, а в самата сделка "държава - държава" се включват компоненти, в които има определен корупционен елемент. Тогава трябва да е предмет на дискусия в МО ние ще участваме в тази дискусия и ще дадем конкретни предложения", посочи Ивайло Мирчев - депутат от ПП-ДБ, член на парламентарната комисия по отбрана.

Друг проблем според законодателите е, че голяма част от поръчките за армията са засекретени, поради което се прилага подходът "договор с конкретен изпълнител".

"Много често обществото въобще не разбира за такива поръчки. В Западна Европа в Щатите това е решено по следния начин. Секретната част се намалява все повече и повече, за да може обществото да е по-открито и да има повече информация. Това трябва да става и в България там, където е възможно", смята Мирчев.

За модернизация на армията са заделени 9,4 млрд. лева до 2032 г., като в плановете е заложено купуването на бойни и разузнавателни дронове, но и на различни по вид тренажори и стимулатори за бойни машини, изтребители и кораби. Остава законодателят да си свърши работата и да ускори процесът по придобиване на тези нови системи.