Изданието се позовава на секретна информация за съдействието на българската държава при предаване на обявени за гюленисти. Цацаров отговори, че не е участвал

Българската държава е нарушила международни конвенции и правни принципи, като е помогнала на Турция в преследването на няколко опоненти на режима в Анкара. Това пише "Шпигел" в свое разследване, което се позовава на секретни грами от турското посолство в София, преведено от "Дневник".

Става дума за бизнесмена Абдула Бююк, който беше издирван в южната ни съседка заради подозрения за връзки с организацията на проповедника Фетулах Гюлен. В дълбока тайна той бе предаден на турските власти през август 2016 г., след като у нас му беше отказано политическо убежище. "Веднага след опита за преврат в Турция премиерът Борисов и ръководителят на тайните служби се срещнаха с турския посланик в София. Според турски дипломатически доклад разговорът е бил за случая с Бююк. "Г-н Борисов разбира колко е сериозен въпросът... Правилното сега ще е да се организира лична среща на най-високо държавно ниво между правосъдните органи, за да започне нов съдебен процес", пише в документа. В друга грама от посолството турските дипломати обявяват, че българският премиер ще помогне да се намери "бързо уреждане на въпроса", разказва "Шпигел".

"Фактически скоро след това е имало среща между турския посланик и тогавашния български главен прокурор Сотир Цацаров. От съобщението излиза, че висшият магистрат е предал на турците деликатна информация за Бююк. Турската страна била подканена да изпрати ново искане за екстрадиране. "Главният прокурор Цацаров ще излезе през август в годишната си отпуска. Но преди това той лично ще се заеме със случая", пише в писмо на посолството за вътрешна кореспонденция", съобщава още "Шпигел".

Заключението на изданието е, че "тайните съобщения от турското посолство, които "Шпител" получи, сочат, че Борисов, Цацаров и тайните служби на България активно са участвали в депортирането на член на турската опозиция (...) и то след като български съдилища преди това категорично са отхвърлили искането за екстрадиране".

През 2016 г. тогавашният вътрешен министър Румяна Бъчварова обясни, че България е предала на Турция издирвания бизнесмен Абдуллах Бююк, защото той е имал невалидни документи и е обявен за заплаха за националната сигурност. "Той не е уредил статута си в България шест месеца. Бююк е влязъл в България в началото на февруари с документи, които са обявени за невалидни няколко месеца преди това - изчезнали или откраднати. Следващите процедури в такъв случай са извеждане на лицето, защото пребивава незаконно", аргументира се тогава тя.

Отново чрез Интерпол е била получена молба от турската страна за екстрадиция с определяне на престъпления, за които Бююк е обвинен – тероризъм, пране на пари и др. Нашият съд всъщност взема решение, че ще откаже екстрадирането му на основание, че такива престъпления той не е извършил, защото турската страна не е предоставила доказателства за тях, обясни вътрешният министър. Бююк е подал молба за политическо убежище, но тя е била отхвърлена от комисията към президентството. Тогава е оглавявана от вицепрезидента Маргарита Попова. Веднага след това той е екстрадиран на основание на Закона за чужденците, тъй като Абдулах е просрочил срока за пребиваване у нас. Бъчварова уточни, че той е можел да обжалва това решение, но от Турция.

Цацаров: Не съм участвал в предаването на Бююк на Турция

След като публикацията на "Шпигел" бе препечатана от част от българските медии, бившият главен прокурор и настоящ шеф на антикорупционната комисия Сотир Цацаров, излезе със специална позиция по случая. В нея се казва, че нито той като главен прокурор тогава, нито въобще прокуратурата са имали участие в процедурата по предаването на Бююк. Ето какво обяснява Цацаров:

"През март 2016 г. Софийският градски съд не допусна екстрадиция на турския гражданин Абдула Бююк, по молба, предявена от компетентните органи на Република Турция. Решението на СГС бе потвърдено от Апелативния съд – София. В това производство по реда на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, искането на молещата държава се изпраща на Върховната касационна прокуратура, която задължително постановява задържане на лицето за срок до 72 часа и изпраща преписката на съответния окръжен прокурор. Следва искане за задържане под стража и разглеждане на делото от съда, на две инстанции, с участието на прокурор. Така се процедира с всяка молба за екстрадиция, включително и с тази, касаеща Бююк.

Впоследствие, след опита за преврат в Република Турция, по искане на посланика на тази страна у нас, е проведена моя среща с него в Съдебната палата. В хода на разговора съм поддържал категоричната позиция, че ново искане на турската страна за екстрадиция на Абдула Бююк със същите основания е недопустимо. Отклонено е предложението за посещение в София, във Върховната касационна прокуратура, на турски магистрати, с които случаят "Бююк" да бъде дискутиран.

Подобни срещи с чужди дипломати, акредитирани у нас, са провеждани и по повод на много други случаи, свързани със законовите правомощия на прокуратурата в областта на международната правна помощ.

През август 2016 г. Абдула Буюк бе предаден на турските власти в изпълнение на заповед, издадена като принудителна административна мярка от МВР на основание Закона за чужденците в Република България. По този повод министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова заяви пред медии, че причината за предаването на Буюк е "липсата на валидни документи" и че той "е влязъл в България в началото на февруари с невалидни документи". Преди това, вицепрезидентът на Република България отхвърли молбата на турския гражданин за предоставяне на убежище у нас".

Според Цацаров предаването на Бююк на турските власти е извършено по реда на Закона за чужденците в Република България, а не чрез екстрадиране. "Статията в "Шпигел" е предшествана от публикация с идентично съдържание и документи в Клуб Z - "България и ловът на гюленистите", 15 – 16.07.2020 г., автор Димитър Ганев. Без да коментирам целите на тези публикации и начина на предаването им в посочените български медии, мога ясно да заявя, че не съм допуснал каквито и да е нарушения на закона. В този, а и в други подобни случаи, налагали официални контакти с чужди дипломати у нас, съм се придържал стриктно към законовите правомощия на главния прокурор и българските национални интереси", завършва бившият главен прокурор.