Шенай Хюсеин оцеля като по чудо при трагедията в Хитрино на 10 декември 2016 г.

След взрива на цистерните тя загуби 18-годишния си син Дениз и 42-годишния си съпруг Танер. Къщата на семейството беше срината до земята, а жестоката участ и до днес не дава покой на почернената жена. Как живее днес и какво й дава сили да продължи разказва BgDnes.

- Здравей, Шенай. Как тече животът ти повече от три месеца след трагедията?

- Да, минаха вече, но при мен сякаш беше вчера. Не се забравя никога. Много страшно беше. Не може да съм добре, след като мъжът ми и синът ми починаха. Болката не отминава. И ден, и нощ се сливат.

- Твоите рани заздравяват ли? Ти също пострада много при взрива и престоя няколко дни в болница.

- Раните по лицето ми ще останат, няма да заздравеят. Ще бъдат вечен спомен от инцидента и ще ми го напомнят всеки ден. Кръстът също не ми е добре. Трябва да го пазя и да не вдигам тежки неща. Лекарите ми казаха да внимавам с него.

- Пиеш ли лекарства?

- Да, приемам успокоителни. Само един вид са ми предписани и ги пия всяка сутрин.

- Помагат ли ти?

- Не знам. Може би помагат малко. Това бе много тежко преживяване. Не го заслужихме с нищо. Невинни и добри хора сме. Пострадахме жестоко и раните няма да заздравеят доживот.

- Сънуваш ли Дениз и Танер?

- Сега не. Много искам да ги сънувам, но не мога. Липсват ми страшно много. Няма да ги забравя никога.

- Как продължава животът за теб и големия ти син?

- Ние не умряхме, оцеляхме по чудо с Юнуз. Сега сме на квартира в Шумен двамата. Къщата се взриви и не остана нищо от нея.

- Общината помага ли?

- Да. Тя плаща наема. Добре, че е община Хитрино. Ако не е тя, ние сме жив зян. Без общината сме направо на улицата. Добре, че гледа да ни помага с нещо.

- Остана ли ви нещо от покъщнината?

- Нищо не взехме от къщата. Всичко изгоря там. Щяхме и ние да изгорим живи. Синът ми почина в болница, мъжът ми на място. Всичко изгоря, щяхме и ние. Къщата рухна и ако не се бяхме махнали веднага с Юнуз, щяхме и ние да изгорим живи. По чудо останахме живи. Беше много страшно! Истински ад!

- Имаш ли обяснение защо се стигна до този ад?

- Не. Но със сигурност има виновни.

- Обвиняват машинистите за превишена скорост. Вярваш ли, че те са виновни за трагичния инцидент?

- Наистина идваха бързо вътре в селото. Може ли такова нещо?

- Ако са виновни, каква ще е справедливата им присъда според теб?

- Не мога да кажа. Не знам. Но не го заслужихме. Нищо не ни остана. Не мога да стоя на чуждо място. Трябва да ни се помогне.

- Преди да дойде следващата зима, трябва да имате нова къща в Хитрино. Успя ли да видиш проекта как ще изглежда?

- Да, видях го. Къщата ще бъде на два етажа. Ще е много хубава, но едва ли ще й се радвам, защото в нея няма да бъде семейството ми. Липсват ми най-важните хора. Не знам как ще живея.

- Какво ти дава сили да живееш?

- Големият ми син Юнуз. Той ми вдъхва сили и кураж. Ходи на лекции в университета в Шумен.

- Какво трябва да се промени?

- Тези влакове са много опасни. Каква е гаранцията, че няма да се случи пак подобен взрив и да се стигне до нова трагедия в Хитрино? Вече ни е много страх. Влаковете пак минават пред къщите. Нека да се вземат някакви предпазни мерки. Не може така да продължава. Ще се върна с много голям страх. Как ще живеем до тия влакове там? Страшно много сме изплашени. Стрес и напрежение ще бъдат до живот.

Кметът Нуридин Исмаил:

До края на октомври ще има нови домове

- Г-н Исмаил, докъде стигнаха нещата със строежа на къщите?

- Всичко върви по план, надявам се до края на октомври да бъдат построени на мястото на разрушените. Запознаваме хората с идейните проекти, приемат се, остойностяват се.

- Как ще изглеждат?

- Ще бъдат много хубави, двуетажни, с дворно място, голяма квадратура, вътрешни бани и тоалетни.

- А с тези, които по-леко пострадаха?

- Вече 27 оценени имота има и сме в процес на сключване на договори за частични ремонти.

- Нормализира ли се животът в Хитрино три месеца след трагедията?

- Болката я има, но сякаш вече е по-нормално и се усеща леко успокоение.

- Има ли още хора във фургоните?

- Да, още няколко души са в тях. Но с подобряването на времето предполагам, че ще ги напуснат.