Не е работа на кмета да спасява частни фирми от фалит.

Кметът Пенчо Милков да не се подвежда по приказките, че е длъжен да спасява частни фирми от фалит.

Реалностите са такива, че за участието на професионален клуб в Първа лига, и то за отбор без претенции за място в първата половина на класирането, е нужен минимален годишен бюджет в рамките на 2,5-3 милиона лева. А за по-сносно участие във футболния елит в България сумата нараства до порядъка 4-5 милиона лв. годишно, пише сайтът Фронтално.

Как кметът Милков си представя, че се събира такава крупна сума от волни пожертвувания на граждани и фирми?

Създадените публични нагласи, че кметът трябва да спаси футболния клуб от фалит, са напълно погрешни. И самият кмет не трябва да се подвежда по тези приказки и да призова да се пращат пари по сметките на частни фирми с нулева прозрачност на дейността им. Защото по силата на какво Милков ще принуди д-р Симеонов да даде публичен отчет за изразходването на получените средства след неговия призив?

Мафията издържа футбола чрез олигарси и тъмни схеми

Издръжката на футболните клубове в Първа лига у нас се формира по два основни начина. Най-успешният от тях е зад клуба да застане някой олигарх с тъмно минало. Покрай футбола той получава индулгенция в обществото и трупа престиж, бидейки наричан “футболен бос” или “финансов благодетел”. Примери в това отношение са „Лудогорец” на Кирил Домусчиев, ЦСКА на Гриша Ганчев, „Славия” на Венцислав Стефанов и т.н.

Другият често практикуван начин е бюджетът на елитния футболен клуб да се формира чрез схеми, осъществявани от държавната власт или съответната община. При този метод публични средства достигат до касата на футболния клуб, след като най-често частни фирми-изпълнители на обществени поръчки или пък фирми с държавно участие са “мотивирани” от властта да “спонсорират” отбора срещу получаване на облаги.

Схемата “пари за футбола през обществените поръчки” работи безотказно

При тази схема фирмата X получава обществена поръчка от общината за примерно 2 милиона лева при неписаното условие да “спонсорира” местния футболния клуб със 100-200 000 лв. или пък да заплати „безплатен” концерт на градския площад или друго културно мероприятие. Така властта си прави ПР и изгражда своя положителен имидж пред обществото, а съответната фирма получава гаранции от управляващите, че и за в бъдеще ще продължи да получава крупни суми по обществени поръчки.

Досегашната издръжка на Дунав (Русе) от влизането му в Първа лига през 2016 г. се осъществяваше именно чрез описаната схема. От едната страна бяха управляващите от ГЕРБ в лицето на Пламен Стоилов – кмет на Общината и местен лидер на партията, а от другата фирми-изпълнители на обществени поръчки. Достатъчно е да се видят рекламните пана на стадиона, за да стане ясно, че фирми като „Пътинженеринг”, „Минстрой” и други са били „мотивирани” да спонсорират футболния клуб, получавайки многомилионни обществени поръчки за строителни дейности от Община Русе.

Друга част от парите се получаваха в касата на клуба от самата община чрез директни дотации – целева субсидия за детско-юношеската школа и по договор за „реклама”. Очевидно, смяната на властта в Русе и идването на новия кмет Милков пообъркаха сметките на „схемаджиите” и футболният клуб изпадна във “финансова криза”.

Русенският „футболен бос”

„Схемите“ на досегашния кмет Стоилов и д-р Симеонов приключиха със загубата на ГЕРБ на изборите.

В последите 10 години начело на ФК “Дунав” е Симеон Симеонов, известен с прякора Доктора. Освен хирург, той е и бизнесмен с интереси в областта на медицината, търговията, недвижимите имоти и футбола, сочи справка в Търговския регистър. Футболните му дела към днешна дата се разпростират в две търговски фирми и две сдружения с нестопанска цел, чиято дейност все е свързана с футболния клуб „Дунав”. СНЦ „Дунав 2010” бе сдружението, осъществяващо дейността зад ФК „Дунав” от 2010 г. насам.

От пролетта на тази година обаче бе регистрирано ново търговско дружество „Професионален футболен клуб Дунав” ЕАД, което вече държи лиценза на представителния отбор за участие в Първа лига. Негов едноличен собственик на капитала е д-р Симеонов.

През 2018 г. пък бе регистрирано СНЦ „Дракончета”, което се използва по проект за детско-юношески футбол, свързан с ФК „Дунав”.

Другото търговско дружество, в което д-р Симеонов е едноличен собственик на капитала, е „РДС Инвест”. Тази фирма държи с 35-годишен концесионен договор спортната база на клуба в квартал “Здравец”.

„ФРОНТАЛНО” вече описа в поредицата от материали „Ремонтче на стадионче” скандалните обстоятелства около концесията на стадион “Дунав”. Още преди година зададохме въпроса дали не се източва футболния клуб, тъй като доказахме на базата на публични документи, че за негова сметка бяха извършени скъпи строително-монтажни дейности, обект на бъдещата концесия. Впоследствие концесията за стадиона бе спечелена от частната фирма на д-р Симеонов.

Голямото оттегляне на Доктора

В средата на септември тази година Симеон Симеонов обяви, че се оттегля от футбола и декларира, че е готов да прехвърли безвъзмездно собствеността си над футболния клуб и на фирмата, държаща концесията на стадиона. Сериозни кандидат-купувачи към днешна дата обаче няма.

В също време партия ГЕРБ загуби местните избори и „схемаджийството” на предишния кмет Стоилов и д-р Симеонов, на което се крепеше издръжката на ФК „Дунав”, явно секна. Това доведе клубът до “финансова криза”, по време на която обаче Доктора продължи да управлява и така и не се оттегли.

Прозрачност и почтеност ли?

Призивът на кмета граждани и фирми да изпращат пари по сметката на частната фирма на д-р Симеонов тотално се разминава с прозрачността и почтеността, обявени за водещи в управлението на Милков. Прозрачност и почтеност в делата на футболен клуб „Дунав” много отдавна няма. „Схемаджийството” не обича да е под прожекторите и да дава обяснения откъде взема пари и за какво ги харчи.

Поддържането на елитен спорт – в случая футболен отбор в Първа лига – е въпрос на бюджет от няколко милиона лева, а не на волни пожервувания от граждани и фирми, харчени по личното усмотрение на едно компрометирано лице, като д-р Симеонов, което вече не се ползва дори с доверието на най-твърдите привърженици на „Дунав”. Общината няма как да осигури подобен бюджет, най-малкото защото е незаконно да излива пари в частна фирма, но и защото в обществото няма настроения да се хвърлят на вятъра публични средства за елитен футбол.

Възможните сценарии за изход от така създалата се ситуация са три: клубът да не намери пари и да се свлече надолу във футболната пирамида до Втора или даже Трета лига, да се намерят солидни спонсори, които да осигурят нужния бюджет, или пък познатото досега „схемаджийство”, но вече с активното участие на кмета Милков и неговата администрация, да продължи.

За град като Русе наистина би било въпрос на престиж да има футболен отбор в Първа лига. Но това не би следвало да е приоритетна задача на кмета и Общината. С делата на футбола трябва да се занимават други хора и организации, а общинската администрация може само да подпомага дейността им в рамките на закона, без да се меси в нея.

Не е работа на кмета да спасява частни фирми от фалит

Създадените публични нагласи, че кметът трябва да спаси футболния клуб от фалит, са напълно погрешни. И самият кмет не трябва да се подвежда по тези приказки и да призова да се пращат пари по сметките на частни фирми с нулева прозрачност на дейността им. Защото по силата на какво Милков ще принуди д-р Симеонов да даде публичен отчет за изразходването на получените средства след неговия призив?

Създаването на устойчив модел за управлението на спортни клубове, начело на които стоят авторитетни личности на обществени начала и водят една политика на прозрачност, е нещо над което си струва да се помисли и да се работи. Изграждането на взаимно доверие и обединението около такива каузи може доведе до една солидна организация в спорта, без тя да е подвластна на “схемаджийството” и на политическите трусове в бъдеще. И тук кметът и общината могат да имат активна роля в създаването на условията това да се случи.