Заложеният 1 милиард лева за компенсации на работниците в пострадалите от коронавируса предприятия надали ще бъде усвоен.

Мярката - хвалена от правителството и критикувана от бизнеса, тръгна трудно, като за март изплатените по нея суми от НОИ едва достигат 6 млн. лв. Може да се очаква, че през април този ресурс ще се увеличи сериозно, защото за момента се съобщава за петкратен ръст на заявените за подпомагане работници. И с такова увеличение обаче компенсациите ще са много под заложения ресурс, пише в.Сега. 

Това показва анализът за прилагането на мярката от активирането й на 31 март до момента. Данните за изминалия месец не са достатъчни за окончателни оценки, защото началото бе съпроводено с доста корекции, но тенденциите вече се виждат. Те обаче не обещават безспорен успех за тази конкретна политика, въпреки че тя на практика е единствената, която заработи и се намира в по-напреднал стадий.

Както и при други мерки, и тук ще се окаже, че заложеният ресурс е голям, но правилата са твърде рестриктивни и парите остават само на хартия. По схемата държавата изплаща 60% от осигурителния доход и от дължимите осигуровки, като за работодателя остава да изплати останалите 40%. Компенсации се полагат на фирмите в определени сектори със спряна или ограничена дейност, както и на други компании, отчели най-малко 20% спад на приходите спрямо март 2019 г. Какво показват данните до момента? 

19 003 са работниците, за които Националният осигурителен институт реално е изплатил компенсации до момента. През април НОИ направи четири транша разплащания, като в момента на фирмите се привеждат компенсации за периода от началото на извънредното положение - 13 март, до края на този месец. Затова и някои от сумите са смехотворни. Както "Сега" писа, има фирми, които ще получат суми от по 30-40 лв., като ниското ниво се обяснява с искането на компенсация само за един работник и по-късния момент за издаване на заповедта за спиране на дейност или преминаване към непълен работен ден. Сметките показват, че общият размер на изплатените компенсации за този половин месец възлизат на скромните 5.9 млн. лв. при заложен ресурс в бюджета от 1 млрд. лв. за схемата. 

Не е особено ласкаво и сравнението с броя на хората, излезли на борсите през този първи месец на епидемията. Редица фирми обявиха, че схемата за компенсиране на заетостта не е работеща, защото просто няма откъде да доплатят остатъка от 40% и предпочитат да пратят работниците на борсата. По тази причина работодателските организации настояваха схеата да се трансформира в 60:0. В тези изказвания обикновено се пропуска факта за дължимо обезщетение при прекратяване на договора, тоест работодателят има разходи и при съкращения, но така или иначе ръстът на безработицата през март е факт. По данни на Агенцията по заетостта през март работата си са изгубили 23 673 души, като 14 466 души са посочили изрично като причина последиците от разпространението на коронавируса. Така везната на подпомогнати по схемата/останали без работа през март месец е почти изравнена.

С увеличаването на интереса към мярката правителството започва все повече да се хвали със схемата, макар финансовите параметри по нея да продължават да изостават. До този момент са получени общо 7403 заявления за подпомагане на 102 000 работници. Каква точно сума стои срещу тези служители ще разберем едва след като НОИ изплати парите. Грубите сметки на база на изминалия половин месец март с 5 пъти по-малко обхванати показват, че за цял месец сумите могат да нараснат до 60 млн. лв. Това наистина са доста груби сметки, доколкото в момента не е известен конкретният осигурителен доход на работниците във фирмите, заявили участие, но каквито и да се окажат реалните числа, те надали ще са в пъти по-различни. Особено ако се изхожда от структурата на фирмите, получили подкрепа по схемата до момента. 

Данните от четирите транша на НОИ показват устойчива тенденция - половината от фирмите, поискали и получили компенсации, са много малки. До момента подкрепените по схемата фирми са общо 1364, като в 706 от тях ще бъдат подпомогнати до трима работници. Една четвърт от компаниите - 336 фирми, търсят компенсация за един служител​. Много от тези микро предприятия са еднолични търговци или малки ЕООД-а с двама-трима служители. 

На този фон подпомогнатите големи предприятия са много малък дял. Едва 69 фирми, което е 5% от всички с изплатени компенсации, кандидатстват с повече от 50 работници. При някои големи фирми обхватът все пак е респектиращ. Така например заводът за стъкло в Търговище "Пашабахче България" е заявил за подкрепа 1120 работници при общо осигурени 1720 души. Любопитно е, че на втора позиция по обхват на работниците попада столичният Център за градска мобилност със заявени за подпомагане 952 работници от осигурени 1422 души. Трети по обхват на работниците е транспортната "Юнион Ивкони" с 595 заявени служители от осигурени 747.

В топ 5 попадат още сливенската фирма "Атес" за производство на проводници и кабели със заявени 539 души за подпомагане при 603 осигурени, както и старозагорската фирма за производство на каучукови изделия "Стандарт профил България" с 459 заявени служители по схемата при 936 осигурени.

В схемата въпреки изричната препоръка на финансовия министър Владислав Горанов да не го правят, се включиха професионален футболен клуб "Лудогорец" със 134 заявени служители и 110 407 лв. компенсация, както и сдружение Футболен клуб "Литекс Ловеч" с 44 заявени служители и 20 091 лв. изплатени за март. Компенсации за заплати ще получат и 86 души от Българския футболен съюз - изплатеният им транш за март, не е известно за колко дни, възлиза на 51 052 лв. Очаквано сред фирмите, заявили интерес, има много от хотелиерския и ресторантьорския бранш, фирми в областта на спорта и рехабилитацията, транспортни дружества, частни детски градини и др. Има дори казино - “Палмс Меркюр Казино" ще спасява 150 служители с близо 110 000 лв. от държавата.

ИНТЕРЕС

В списъка на фирмите, поискали компенсации, изпъкнаха и други интересни имена. В първия транш, отпуснат от НОИ, фигурираше свързваната с брата на Милен Велчев - Георги, фирма за лускозни хотели "Академика сий палас", забърквана в приватизационни скандали. Фирмата получи компенсации за 100 души в размер на 39 700 лв. Както вестникът писа, 76 473 лв. получи за 190 служители и винарска изба "Черноморско злато", свързана с банкерката Петя Славова. През 2018 г. избата бе проверявана от митниците и за кратко бяха запечатани част от инсталациите й (получателите на компенсации по мярката не трябва да имат прегрешения към бюджета). В списъците с одобрени фирми се появи и медия - "Труд Медиа" получи 12 718 лв. за 66 свои служители. 

ДЕФИЦИТ

Слабо тръгна и друга мярка в помощ на работещите - за еднократна помощ от 375 лв. за родители в принудителен неплатен отпуск. Приемането на заявления започна на 14 април и към 16:00 часа на 21 април бяха регистрирани едва 226 заявления. Както "Сега" писа, помощта едва покрива линията на бедност за едно лице, а за да я получат, родителите трябва да са изчерпали платения си отпуск и да са натрупали помежду си или един от тях 20 дни неплатен отпуск. И тук на хартия има голям ресурс - над 20 млн. лв., предвидени да стигнат за 55 000 лица.